pdfИсторико-географски данни


jpgКарта на района – община Първомай


Редовни събития

„ ПРАЗНИК НА ВИНОТО И ВИНОПРОИЗВОДСТВОТО ” - провежда се през месец февруари.

„ 1- ВИ МАЙ - ПРАЗНИК НА ГРАДА ” - провежда се през месец май.

„ МАЙСКИ КУЛТУРНИ ТЪРЖЕСТВА ” - провежда се през месец май.

„ ПРАЗНИК НА ТРАКИЙСКАТА НАРОДНА МУЗИКА И ПЕСЕН ”  - провежда се през месец септември.

„ ТРАДИЦИОНЕН ЕСЕНЕН ПАНАИР ” - провежда се през месец септември.

„ ОКТОМВРИЙСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРАЗНИЦИ ” - провежда се през месец октомври.

Личности

Димитър Гочев (26.04 1943 г. – 20.10 2013 г.), режисьор, два пъти театрален режисьор на годината на Германия (1991 г., 2005 г.), трикратен победител в майските „Берлински театрални срещи“ (1992 г., 2004 г. и 2007 г.), театралната награда на Берлин (2011 г.)

Петко Добчев (1955 г. – 2006 г.), историк и библиограф, „Най-големият познавач на историята на правните институции“, като библиотеката при Висшия адвокатски съвет носи неговото име. Награден посмъртно с най-високото отличие на Министерство на правосъдието – огърлие с грамота.

Петър Иванов Динчев (1857 г. – 1925 г.), юрист – дипломирал се в Прага, народен представител, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на земеделието

Тоско Илиев (1895 г. – 1971 г.), юрист, оперен певец, директор на Старозагорската опера

Иван Георгиев Кръстев (1897 г. – 1959 г.), помощник министър в министерството на земеделието, професор, аргроном, член-кореспондент, декан във ВСИ и зам.-ректор на ВИХВП.

Георги Караславов (1904 г. – 1980 г.), писател, белетрист, драматург, академик, народен представител, член и зам.-председател на Президиума на Народ.събрание, директор на Народния театър „Иван Вазов“.

Слав Караславов (1932 г. – 2002 г.), писател, поет, белетрист, главен секретар на Съюза на българските писатели.

Еньо Манолов (1881 г. – 1961 г.), юрист, председател на адвокатския съвет, кмет на Пловдив.

Грозю Диков Атанасов ( 1884 г. – 1951 г.) – български ветеринарен лекар и университетски преподавател, политик и професор.

Йордан Качаков (1885 г. – 1934 г.), юрист, народен представител, министър на правосъдието и главен прокурор.

Милю Ангелов Гаделев (Гъделев) (25.05 1908 г. – ?) – партизанин, политически офицер, генерал-майор. Носител е още на ордени „Народна република България“ – I ст. (два пъти), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – III ст. (два пъти), „9 септември 1944 г.“ – ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1983), съветски орден „Червено знаме“ и други.

Желязко Колев Колев (06.06 1917 г. – ?) – партизанин,офицер, генерал-майор, политик от БКП, юрист, докторска дисертация по право, професор по теория на държавата и правото, началник на Дирекцията на народната милиция, председател на Българската волейболна федерация и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (юни 1977) и орден „Народна република България“ I степен.

Никола Костадинов Стефанов (р. 14.01 1932 г.) - е български философ и политик от БКП, член-кореспондент на БАН, от 1986 г. е началник на кабинета на Тодор Живков.

Петър Мутафчиев (р. 1961 г.), министър на транспорта, народен представител.

Въльо Николов (р. 11.12 1961 г.) е български учен, професор в областта на „Двигатели с вътрешно горене“, директор на филиала на Технически университет – София в град Пловдив, има 107 научни труда, съавтор е на два учебника, две ръководства за курсово проектиране и два патента за изобретение. Участвал е в седемнадесет научноизследователски и внедрителски проекти.

Васил Сгурев (р. 1936 г.), математик, български учен, академик на Българската академия на науките, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи, електроинженер. Член-кореспондент (1989), награден е с орден „Стара планина“ 2-ра степен.

Иван Чуков (1911 г. – 1979 г.), български партизанин и генерал-майор.

Демир Янев (1910 г.– 1992 г.), български партизанин, народен представител, министър на народната просвета.

Ваня Петкова (1944 г. – 2009 г.), поетеса, писател, публицист, журналист и преводач.

Атанас Щерев (р. 03.04 1945 г.) e български лекар, общественик, политик, известен като „бащата на инвитрото” в България и с президентски указ (януари 2015 г.) е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен за заслугите му в областта на репродуктивната медицина и развитието на модерното акушерство и гинекология и за активната му обществена дейност.

Нури Димитрова (р. 20.12 1973 г.) – моден дизайнер и гемолог. Създател на марките за дрехи и мода NIKOL и Nur Design.

Спасимир Запрянов Балев (1979 г. – 2013 г.), български учен, доктор на физико-математическите науки, ядрен физик.

Тезджан Наимова (р. 1987 г.), лекоатлет.

Култура и спорт

Основа на изявите в културната област са двете читалища, работещи в града – читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Първомай с филиал в кв. Любеново и читалище „Просвета“ в кв. Дебър. Към тях са изградени редица самодейни колективи: Ансамбъл за народни песни и танци, оркестър „Дионис“, оркестър „Веселите момчета“, драматични състави, фолклорни формации, група за руски песни, група за стари градски песни, библиотеки, клуб на дейците на културата и ред други, които развиват много богата дейност и изнасят концерти, представления и спектакли в града, общината, страната и дори в чужбина.

В областта на спорта работят няколко спортни клуба: „Борислав“, ФК „Марица-1951“ – кв. Любеново, ФК „Ботев Дебър“ – по футбол; „Атлет“ – по бадминтон, „Олимп-2002“ – по тенис на маса, клубът за конен спорт „Каубой“, шахматен клуб „Дуел“. Футболният клуб „Борислав“ има записани няколко сезона в „Б“ ПФГ и добри постижения в турнирите за купата на страната. Първомай има славно минало във волейбола. Волейболът в Първомай води началото си от 1931 г. Местен отбор се е състезавал във втора „А“ ПВГ. Сериозни успехи са постигнати в леката атлетика, водомоторния спорт, хандбала и през последните години особено във бадминтона (СК „Атлет“), където са завоювани редица републикански титли.

Първомай разполага с плувен комплекс и стадион.

В Първомай е роден бившият титулярен вратар на ПФК Ботев Пловдив Лилчо Арсов.

Природни забележителности

Връх Драгойна (813 m) – прастаро тракийско селище 

с. Виница – едно от малкото естествени находища на блатно кокиче в страната

Фосилни находки от гръбначни животни, представители на хоботните бозайници в землищата на селата Бяла река, Езерово и Православен

Югоизточно от село Добри дол е известното праисторическо селище „Кале“, където животът е текъл интензивно от най-дълбока древност до падането на България под османско владичество.

Между Езерово и Драгойново е язовир „Езерово“, който предлага добри условия за риболовен туризъм.

Първомайски провлак на остров Гринуич в Южни Шетландски острови, Антарктида е кръстен на Първомай. Остров Гринуич се състои от Северозападен дял е зает от Дряновските възвишения, а югоизточен – от Брезнишките възвишения.

Музеи

Запазени реликви от старо време съществуват в единствения музей в града, намиращ се в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Една от основните забележителности в община Първомай се намира в село Езерово – къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса Ваня Петкова. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос в културния живот на селото и в региона като цяло.

Къща-музей на големия Български писател и общественик Георги Караславов къщата се намира в кв. Дебър едни от най-известните му романи са „Снаха“ и „Селкор“ и двата са филмирани.

Географско положение

Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са чернозем (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми.

Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развитието на производството на зеленчуци, технически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по малки рекички, които се вливат в тях. Има изградени два язовира от национално значение – „Брягово“ и „Езерово“, както и още тридесетина микроязовира, които гарантират необходимите количества вода за нуждите на селското стопанство и за развитието на воден и риболовен туризъм.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река.

Около водните обекти са разположени разнообразни широколистни гори.

През територията на града преминават международния път Е 80, жп линията от Европа през София, Пловдив и Истанбул за Мала и Южна Азия, шосето от Стара Загора и Чирпан за Асеновград и Смолян. По-голяма част от пътникопотока е от транзитен характер и това обуславя възникването на редица обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензиностанции и газостанции.

Автомагистрала „Марица“ минава в близост до Първомай, но все още няма разклон за качване на магистралата.

Общината е разположена в югоизточната част на област Пловдив. С площта си от 521,59 km2 заема 5-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад и югозапад – община Асеновград;

на северозапад – община Садово;

на север – община Братя Даскалови, област Стара Загора;

на североизток – община Чирпан, област Стара Загора;

на изток – община Димитровград, област Хасково;

на югоизток – община Минерални бани, област Хасково;

на юг – община Черноочене, област Кърджали.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, до ниско планински в южната и югоизточната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните северозападни части на Източните Родопи.

Северните райони на общината се заемат от южната част на Горнотракийската низина, а средните ѝ – от западните части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север до 400 m на югозапад. Североизточно от село Караджалово, на границата с община Чирпан и община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Първомай – 114 m н.в.

В югоизточната част от територията на общината се простира рида Драгойна, крайно северозападно разклонение на Източните Родопи. Рида има форма на изпъкнала на северозапад дъга, като изцяло попада в пределите на общината. Той е ориентиран от югозапад на североизток с дължина 17 – 18 km между долините на реките Каялийка на запад и север и Банска река на юг. Югозападно от село Буково, на границата с Община Чернооченесе намира най-високата му точка връх Соуджик 839,7 m, която е и най-високата точка на община Първомай.

Води

Основна водна артерия на община Първомай е река Марица, която протича в северната ѝ част от запад на изток, на протежение от 23 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Омуровска (ляв), вливащ се в нея югоизточно от село Крушево и Мечка (десен), вливаща се североизточно от град Първомай. Омуровска протича през общината с най-долното си течение, а река Мечка – със средното и долното си течение покрай село Поройна и град Първомай.

Южните и югоизточните части на общината се отводняват от други две реки, които са също десни притоци на Марица, но се вливат в нея извън пределите ѝ. През селата Искра, Брягово, Драгойново и Езерово с горното и средното си течение протича река Каялийка (Скаличица, 39 km), а югоизточно от село Буково– най-горното течение на Банска река.

По реките Мечка, Каялийка и Банска и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват изключително за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големи от тях са: „Езерово“, „Брягово“ и „Искра“ на река Каялийка, трите големи язовира в землището на село Татарево – на ляв приток на река Мечка и др.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в Драгойново. Край село Виница, на остров Попова ада в река Марица е единственото естествено находище на блатното кокиче в България.

Административно-териториални промени

  • през 1884 г. – преименувано е с. Халът кьой на с. Крушевоот населението без административен акт;
  • през 1886 г. – заличени са селата Гьовенджиклии, Кушия (Кошу кьой) и Язла без административен акт поради изселване;
  • през 1887 г. – заличено е с. Горно Дере кьой (Дере кьой горно) без административен акт поради изселване;
  • Указ № 589/обн. 18.12.1889 г. – признава с. Хаджи Елес за гр. Хаджи Елес;
  • Указ № 63/обн. 31 януари 1894 г. – преименува гр. Хаджи Елес на гр. Борисовград (Борисоград);
  • МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кара алан на с. Брягово;

– преименува с. Читак на с. Бяла река;

– преименува с. Бадарлии на с. Виница;

– преименува с. Мусаджиклар на с. Воден;

– преименува с. Дервент (Ени махле) на с. Дебър;

– преименува с. Козлук на с. Драгойново;

– преименува с. Коз бунар на с. Дълбок извор;

– преименува с. Дипсиз гьол на с. Езерово;

– преименува с. Юртчии на с. Любеново;

– преименува с. Караджилар на с. Попово;

– преименува с. Дерекьой (Долно дере кьой) на с. Поройна;

– преименува с. Мюселим на с. Православен;

– преименува с. Чакърджии (Чикарджии) на с. Царско село;

Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Чифлика хаджи Стамо (от с. Крушево) за отделно населено място – с. Добри дол;

МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува гр. Борисовград на гр. Първомай;

Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Царско село на с. Градина;

– преименува с. Попово на с. Искра;

– преименува с. Буково (Лоч бунар) на с. Пилашево;

Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Дебър и Любеново и ги присъединява като квартали на гр. Първомай;

Указ № 98/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Пилашево на с. Буково;

Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;

Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;

Транспорт

През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 20,7 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

  • участък от 7,7 km от автомагистрала Марица(от km 1,8 до km 9,5;
  • участък от 17,9 km от Републикански път I-8(от km 257,6 до km 275,5);
  • участък от 23 km от Републикански път III-667(от km 1,9 до km 24,9);
  • последният участък от 7,9 km от Републикански път III-5802(от km 12,1 до km 20,0).

История

Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 г. То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, изготвен от Джафер, кадията на Пазарджик. Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като самостоятелни селища до 1969 г., са още по стари – Любеново се споменава в турски документи от 1488 и 1576 г. като Югуртчии, а Дебър е отбелязан като Кьой де Ени Мусулман от венецианския дипломат и учен Бенедето Рамберти през 1534 г.

Според Музея на образованието в гр. Първомай първото училище е било изградено през 1836 г. Първи учител е поп Никола, който, освен обучението на учениците, извършва в училището и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 г. е изграден и олтар, сградата е официално призната и осветена като църковен храм – запазената и до днес църква „Свети Димитър“.

1873 г. се открива официално железопътната линия от Белово до Димитровград. Тя дава тласък на развитието на селището. Куриозът е, че жп линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), но местните дервентци отклоняват предложението, за да не заглеждат пътниците жените им. Според други източници, първенец от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, за да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите.

За първи околийски управител през май 1879 г. е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са разположени милиционерско-жандармерийски части – по същество въоръжените сили на Източна Румелия. Разкрит е и околийски съд (1879 г.)

Открита е пощенска станция на 1 януари 1881 г.

1882 г. е построена болница с един лекар и 10 болнични легла, а през 1886 г. – и първата градска амбулатория.

1884 г. първото кредитно учреждение – земеделска каса, прераснала по-късно в клон на БЗКБ.

На 18 януари 1894 г. се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По начинание на местните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след бурен митинг и молебен. Инициативата е приета от централната власт и е одобрена с указ на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 г.

Трима души от Борисовград са доброволци от Македоно-Одринското опълчение.

В Междусъюзническата война 10-ти пехотен полк се сражава успешно срещу сръбските войски в състава на 4-та армия на ген. Н. Ковачев в Македония, включително в голямата битка при Калиманци през юли 1913 г. Там 10-ти пехотен полк успешно контраатакува сръбските войски и им нанася тежко поражение. По време на Първата световна война борисовградчани са мобилизирани отново в 8-ма пехотна дивизия. Те превземат българската крепост Нишна 24.10.1915 г. След това се сражават в Македония, включително на завоя на р. Черна, където през есента на 1916 г. нанасят нови тежки поражения на настъпващите сръбски войски. През 1917 – 1918 г. борисовградчани защитават фронта на Добро поле. През септември 1918 г. 10-ти Родопски полк успява да отрази многочислените атаки на сръбските и френски войски. Отстъпва позициите си след героична отбрана.

От 1928 г. има запазени исторически данни за наличие на съдебна институция в региона. Тогава е действал т.нар. „мирови съд“.

През април 1928 г. районът на Борисовград е засегнат от Чирпанското земетресение. Има разрушени много сгради.

По време на Втората световна война (1941 – 1944 г.) в община Първомай действа партизанският отряд „Ангел войвода“.

На 1 май 1945 г. на специален митинг градът е прекръстен на Първомай. Д-р Георги Славчев дава идеята. На 5 май 1945 г. излиза заповед № 9159 за преименуването на града. Има идея от софийските комунисти да бъде наречен Равниград. Местните партийни „величия“ Мильо Гаделев и Иван Чуков обаче успяват да защитят предложението на доктора. Това е третото селище в България, носещо името на 1 май след село Първомай, Петричко, и село Първомайци, Горнооряховско. Двата опита за възвръщане на старото име на града след 1989 г. се провалят поради силната съпротива на местните комунисти и съюзниците им.

От 16 август 2005 г. до юли 2009 г. министър на транспорта  е първомаецът Петър Мутафчиев.