Община Първомай

Проект на ИСК при УНССПодобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти

 

Стратегията е приета с Решение № 543/11.07.2007 г. на Общинския съвет на

 Община Първомай от 11.07.2007 г.

 

 

 

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

 

 

град Първомай,

м. юли 2007 г.

 


 

СЪДЪРЖАНИЕ

                                                                               УВОД.....4                                                                                

ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНО И НА СЕРТИФИЦИРАНО БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ.....8

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ.....8

1.1. Географско положение                                                                             

1.2. Релеф и климат                                                                                                      

1.3. Почви и земеползване                                                                         

1.4. Водни ресурси                                                                                            

1.5. Околна среда                                                                                              

1.6. Демографско развитие на община Първомай                        

2.  АНАЛИЗ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ.17

2.1. Транспортна инфраструктура                                                                     2.2.  Хидромелиоративни съоръжения и напоителни системи, водоснабдяване и канализация

2.3. Телекомуникации                                                                    

2.4. Енергийна инфраструктура                                                      

3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ.20

3.1. Основни тенденции и перспективи в развитието на международния пазар на биологични селскостопански стоки през периода 2000-2005 г.

3.2. Водещи приоритети и проблеми в развитието на земеделието в Република България през периода 2000-2005 г.

3.3. Място на отрасъл Земеделие в Националната стратегия и Националния план за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Плана за регионално развитие на Южен централен регион за планиране за периода 2007-2013 г.; в Стратегията за регионално развитие на Пловдивска област за периода 2007-2013 г. и в Плана за развитие на Община Първомай за периода 2007-2013 г.

4. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В

ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ .....26

4.1. Място на отрасъл земеделие в местната икономика на община Първомай

4.2. Анализ на състоянието и тенденциите в развитието на земеделието в община Първомай

5. SWOT-АНАЛИЗ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ .29

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ. 34

2.1. Визия за развитие на интензивното земеделие в община Първомай                                                       2.2. Приоритети, специфични цели и основни мерки в развитието на интензивното земеделие и рибовъдство в община Първомай в периода 2007 2013 г                                                                                                 

ЧАСТ ТРЕТА. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА  ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ. .40

3.1. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране

на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на

община Първомай и на инвеститори от частния сектор в сферата

на интензивното земеделие

3.1.1. Създаване на общински център за насърчаване на инвестициите

в биологичното и интензивното земеделие

3.1.2. Създаване на общински център за предоставяне на

агротехнически услуги

3.1.3. Учредяване на Местна инициативна група в Община

Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз

 

3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на интензивно земеделия в Община Първомай 

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ.48

 УВОД

            Стратегията за развитие на интензивно земеделие в община Първомай се разработва в съответствие с изискванията  на Втория етап Разработване на секторни стратегии.в изпълнение на Интегрираната консултантска услуга по проекта Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти по Програма Активни услуги на пазара на труда Планиране на местното икономическо развитие на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика и в изпълнение на сключения за тази цел Договор за финансиране на предоставянето на услуги по планиране на местното икономическо развитие по проект № 808025060619 от 15.12.2006 год. между Агенцията по заетостта и Института за следдипломна квалификация Отделение при Университета за национално и световно стопанство, както и в съответствие с одобрения график за неговото изпълнение.

При формулирането на основните цели и приоритети на Стратегията за развитие на интензивно земеделие в община Първомай са отчетени основните постановки и приоритети на Плана за развитие на Община Първомай, тези на Националните планове за икономическо развитие и за развитието на земеделието и селските райони, Националната стратегия за регионално развитие, както и на Плановете за развитие на Южен централен район за планиране и на област Стара Загора.

Настоящата стратегия е разработена с цел да се определят приоритетите в развитието на общината за периода 2007-2013 г., като същевременно се набележат реалистични стратегии и мерки за постигане на благоприятна среда за развитие на интензивно земеделие и от тук и на цялостното икономическо развитие на общината. Стратегията представя онези основни аспекти, които имат най-съществено значение за бъдещото развитие на Община Първомай.

Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) е важно допълнително основание за изграждане на стратегия за интензивно земеделие в община Първомай. Регионалното развитие и търсенето на пътища за намаляване на различията в развитието на отделните страни и на регионите в тях, са едни от най-важните приоритети на ЕС и направления на подпомагане. Договорът за ЕС издига утвърждаването на икономическото и социално сближаване до равнището на един от трите водещи приоритета на ЕС. Поради това голяма част от средствата както на структурните фондове на ЕС, така и на предприсъединителните фондове са ориентирани под една или друга форма към подпомагане на регионалното развитие и постепенното намаляване на различията в това отношение.

За да може България да се развива ефективно в посока на интегрирането й към Европейския съюз и да се възползва от структурните му фондове, тя трябва да изпълнява поетото към ЕС задължение да извършва аргументирано, финансово осигурено и бюджетно разпределено дългосрочно икономическо програмиране и планиране както на национално, така и на регионално ниво. 

      Много важно и не последно по ред основание за разработването и изпълнението на настоящия проект Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Първомай чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти по Програма Активни услуги на пазара на труда Планиране на местното икономическо развитие на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика е ясното съзнание на ръководството на общината, че регионалното стратегическо планиране и управление би трябвало да се превърне в основен подход както за мобилизиране на местните инициативи и ресурси, така и за привличане на инвестиции за реализиране на приоритетните проекти за развитие с общинско и надобщинско значение.

            Важен елемент на разработването на стратегията е анализът на състоянието на наличните ресурси и възможности. Особено внимание е обърнато на ефективността от използването на природните, демографски, екологични и инфраструктурни дадености и на реалните възможности, които съществуват и които общината може да използва за по-ефективното бъдещо развитие на земеделието.

Оценката на развитието на интензивното земеделие е основана на специфичното прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT- анализа към проблемите на оценката на регионалното развитие. Този анализ включва взаимообвързана оценка на вътрешните за дадена организация или регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за организацията или региона възможности (Opportunities) и заплахи (Threats). Този анализ се прилага все повече в планирането на регионалното развитие. Значението му се подсилва много от факта, че той се смята за задължителен елемент на плановете, свързани с ползването на структурните фондове и инструменти на ЕС.

Основен принцип на SWOT- анализа е разделяне на обекта на анализ (в случая интензивното земеделие и рибовъдство в Община Първомай) от средата, в която функционира този обект. В този контекст при разработването на аналитичното проучване  степента на икономическо развитие на общината са анализирани от една страна силните и слаби страни на отделните елементи на развитие на интензивно земеделие и рибовъдство, а от друга страна са изследвани възможностите и заплахите от страна на околната за общината среда.  Целта на този анализ е да се оцени кои направления на развитие на общината са най- ефективни, в кои може да се постигне най-добър успех и хармонично развитие, чрез използване на силните си страни и благоприятните възможности на външната среда, както и чрез преодоляване или намаляване на действието на слабите страни и външните заплахи.

Резултатите от SWOT-анализа позволяват по-точно формулиране на приоритетите и целите за развитие на интензивното земеделие и рибовъдство и предприемане на мерки за коригиране на състоянието. Между елементите на стратегията има отделни полезни взаимовръзки, които разкриват потенциала или проблемите, които стоят на преден план за разрешаване.

            Информационно осигуряване на настоящата стратегия. Като основни типове източници на информация, използвани за разработване на стратегията могат да се посочат:

            - статистическа информация на национално и регионално ниво;

            - проекти, разработени от и за нуждите на Община Първомай;

Други важни източници на информация за разработване на аналитичното проучване са:

1. Национална стратегия за регионално развитие

2. Данни от Националния статистически институт София

3. План за регионално развитие на Южен централен район за планиране, 2005 г.

4. Областен план за регионално развитие на Пловдивска област, 2005 г.

5. Общински план за развитие на община Първомай за периода 2007-2013 г.

Стратегията за развитие на интензивното земеделие в община Първомай през периода 2007-2013 г. ще бъде разработена с оглед оползотворяване на добрия местен потенциал за развитие за развитие на зеленчукопроизводството, овощарство, технически култури и на разнообразни форми на интензивно земеделие. Съществуващите благоприятни предпоставки за развитие на интензивното земеделие в община Първомай се използват все още в сравнително малка степен най-вече поради липсата на необходимите инвестиции в местния аграрен сектор и недостатъчно развитата общинска система за предоставяне на технологично, агротехническо, финансово и друго съдействие за развитието на интензивно и екологосъобразно земеделие. Стратегията за развитие на интензивното земеделие ще бъде изработена при отчитане на следните основни принципи:

а. Ефективно използване на ресурсите чрез концентрация върху ограничен брой приоритетни цели и отчитане на всички значими фактори за развитие;

б. Партньорство при прилагане на Стратегията чрез съвместни действия с държавните органи местни и централни; с бизнес средите; с неправителствените организации; със съседни общини и с общини със сходни проблеми, с чуждестранни партньори и инвеститори;

в. Висока информационна обезпеченост осигуряване на актуална и пълна информация от значение за използването на богатия потенциал за развитие на разнообразни форми на интензивно земеделие в общината;

Обект на конкретно проучване и на разработване на варианти на технико-икономически обосновки ще бъдат възможностите за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Първомай и на инвеститори от частния сектор в сферата на интензивното земеделие -  Създаване на общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие с функции да съдейства и за сертифицирането на биологични и екопродукти на общинското растениевъдство и животновъдство; Създаване на общински център за предоставяне на агротехнически услуги и други подобни. Общинската секторна стратегия за развитие на интензивното земеделие в община Първомай ще включва ключовите мерки, програми и проекти за развитието на конкурентоспособен и хармонично допълващ се комплексен общински аграрен сектор, включващ и сертифицирани еко-земеделски продуктии и  продукти на биологичното земеделие. Реализирането на подобна стратегия би могло решително да допринесе за хармонизиране на  пазара на труда в община Първомай чрез създаването на предпоставки за трайна и устойчива заетост, за гарантирани безопасни и здравословни условия на труд и за достойно заплащане на положения труд.

Настоящата Стратегия за развитие на интензивно земеделие в община Първомай е разработено от Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител доц.д-р Марин ТОДОРОВ.

ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

1.1  ГЕОГРАФСКО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

През територията на Република България преминават два основни Евро азиатски инфраструктурни коридори - № 10 Лондон Калкута и № 8 Пътят на коприната Бриндизи - Пекин. Тези коридори преминават надлъжно през страната, за сега включително и през Първомай. С изграждането на магистрала Тракия Европейски Коридор /ЕК/ 8 преминава извън територията на общината, но остава в непосредствена близост. Същото ще се случи и с ЕК10 магистрала Марица. Тази предстояща странична позиция на общината е недостатък и предимство. Недостатъкът е в сравнително по-ниските очаквани нива на урбанизация, последвани от по-ниски темпове на социално-икономическо развитие; предимството възможността да се съхрани природата, днес качество, по-ценно от силно урбанизираните територии. Същевременно важен фактор за развитието на Община Първомай е модернизиращия се железопътен магистрален път София Пловдив Първомай Свиленград Истанбул.

Отместването на основните инфраструктурни коридори, обаче не влияе на факта, че Първомай попада в центъра на т.н. Оперативен триъгълник, който обхваща най-активната територия на Южен централен регион, очертан по върховете от Пловдив, Стара Загора и съградието Хасково-Димитровград с икономически, териториален и демографски потенциал, равностоен на София важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на Южен Централен Район и страната като цяло.

Община Първомай е разположена в централната част на Южен централен регион, и административно принадлежи към област Пловдив. От север граничи с Общини Братя Даскалови и Чирпан област Стара Загора, от изток с общини Димитровград и Минерални бани, от запад с общини Асеновград и Садово, а от юг с Община Черноочане.

Общината заема най източната част в Пловдивска област и обхваща 8.94% от територията й (854 км2). Самата област има общи граници с областите Ловеч, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик.

В общината са разположени 17 населени места, с общо население  към  01.01.2004 г.   30187 души, от които: 

1.     Един град Първомай с население 15 017 души.

2.     Едно село - Градина с население 2 689 души

3.     Две села (Дълбок извор и Искра) - с население между над 1500 души

4.     Две села (Виница и Караджалово) - с население между 1000 и 1500 души

5.     8 села с население между 500 и 1000 души

6.     3 села с население между 100 и 500 души

Функционалните връзки по своя характер са потоци от товари, хора, енергия и информация. По отношение на обхвата си те са:

-     Външни свързани с процеси осигуряващи пълноценното функциониране на общината, в областта, региона (ЮЦР), страната и света и най-общо задоволяват онези нейни потребности, за които не съществуват ресурси и възможности да бъдат удовлетворени в нея.

-     Вътрешни свързани с вътрешното функциониране на урбанистичната система Община Първомай, определена както от нейните административни граници, така и от зоната на нейното урбанистично гравитационно поле зона на активно влияние на ядрото върху околната територия.

Функционалните технически носители на потоците от товари, хора, енергия и информация, за Община Първомай са два вида:

-    автомобилния и ЖП транспорт и изградената транспортно-комуникационна мрежа за потоците от хора и товари и

-    преносните мрежи носители на енергия и информация.

Материалният резултат от припокриването на тези два вида функционални процеси са изградената техническа инфраструктура, характеризираща се с нейните статични параметри и  динамичните характеристики, обхващащи информация за потоците протичащи през тях.

Основната връзка на Община Първомай със страната е чрез първокласен път Е80 София Свиленград, а връзките със съседните области се осъществява с третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени встрани от основната.

1.2. РЕЛЕФ И Климат

Релефът на Община Първомай е с равнинен и хълмист облик слабо разчленен и заоблен. Около две трети от територията в северната част е със слаб наклон към поречието на р.Марица и е заета от земеделски земи. Останалата една трета в южната и югоизточната част е хълмиста и принадлежи към вдадената към Тракийската равнина предпланина  Драгойна част от Новаковския балкан. В най-ниската част, при град Първомай средната надморска височина е 130 м, а в най- южната и най-висока около 1000 м.

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е определяне на пределите на екологическото равновесие, т.е. границите на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот.

Територията на общината попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа На това се дължат големите температурни амплитуди които тук надхвърлят 70С в годишен разрез.

Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали.

В резултат на проучването се изявяват 3 зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:

Зона а1 - най-благоприятна - обхваща по-високите  южни части на общината и горските насаждения, зелените части на хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода дискомфортно охлаждане е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек).

зона а2 относително благоприятна - изолиниите на тази зона се очертават - от юг - от подножието на ридовете, приблизително по линията на селата Искра Брягово - Драгойно Езерово и обхващат една територия с ширина между 3 и пет километра на север. Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът дискомфортно прегряване е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода комфорт. За сметка на това през студеното време на годината, периодите студено и прохладно са с 8-12% повече, за сметка на дискомфортното охлаждане в сравнение със зона А1.

Зона а3 - неблагоприятна - обхващаща равнинните части на общината на север от зона А2 до поречието на р.Марица. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и дискомфортно охлаждане и дискомфортно прегряване. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира езеро на студа, увеличена продължителност на мъглите.

По поречието на реката се очертава една тясна ивица с климатично-ладшафтни характеристики на зона А2 благодарение на въздушните течения по реката и нейната водна площ. Благодарение на последната, изпаренията в най-горещите летни дни, са причина за увеличение на относителната влажност с около 15% и в понижение на температурите с 3-40.

Природният комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове - благоприятни условия за развитие и на земеделието и на животновъдството, сравнително добри водни потенциали, липсата на застрашаващи екологическото равновесие дейности, са богатство и предпоставка за развитието на  община Първомай.

Структурата на поземлените ресурси се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината в аспектите на водещия стопански потенциал на общината селското стопанство.

1.3. Почви И ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ

Според физико-географската подялба на страната община Първомай попада в Краищенско-Тунджанската (Преходна) зона, в Горнотракийската област (област на Горнотракийската низина).  Почвите са предимно черноземи-смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на р. Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни. Основните отглеждани култури са зърнено-житните пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, както и различни сортове тютюни ориенталски, едролистен, бърлей и др. Един от важните ресурси на общината наличие на значителни ливади, мери и пасища, все още е не ефективно използван като основа за развитие на интензивно животновъдство.

Родопската яка от юг и равнината по поречието на река Марица предопределя функционалното площоразпределение на територията. Северните й равнинни части са заети от високо ефективни и плодородни земеделски земи, южните - от високите  скатове на ридовете Драгойна и Мечковец, покрити с гори и слабо урбанизирани (фиг.2). Общата площ на общината е  854 км2. от които:

-     384 046 дка - 74%  са заети от земеделски земи, 

-       84 437 дка -   16% принадлежат на горския фонд

-       24 766 дка от територията - 5% е заета с фонд населени места.

-       18 348 дка 1.5% е заета от водни площи и течения.

-     За добив на полезни изкопаеми са отредени 9684 дка, или 1.5% от   територията, като днес в по-голямата си част това са закрити, неизползваеми находища.

-     Терените заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения са 2 594 дка, или 0,5% от територията на Общината.

Природните ресурси - при големият им потенциал, се използват сравнително рационално за развитието на общината, което включва:

-     По отношение на стратегическия отрасъл земеделието - 74% от територията е заета от земеделски земи, като 79% от тях са обработваеми, а 21% са мери и пасища - предпоставка за развитие на животновъдството.

-     Земеползването съдържа резерви за оптимизиране.

-    Въпреки наличните потенциални възможности пасища, мери и ливади, животновъдството е не достатъчно развито.

-   Формите на стопанисване са уязвими и рискови. Липсата на сдружения и на връзката добив - реализация не е устойчива форма на земеползване.

-     Отказът от структурното значение на горското стопанство в икономиката на общината и фокусирането върху рекреационните функции на гората е положително явление, което следва да се подкрепя. Въпреки това, макар и в ограничени количества, нерационално е изнасянето на сурова дървесина за преработка в други територии.

- Допълващия стопанския потенциал горския фонд, предоставя благоприятни условия за развитие на горското стопанство, животновъдството, билкарството и др.

1.4. Водни ресурси

Водните ресурси в общината са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи характерни за общината /средно-годишно 600 л/кв.м/ предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места. Ценен воден ресурс са термоминералните води в село Драгойново.

1.5. ОКОЛНА СРЕДА

Екологичната диагноза показва, че с малки и лесно отстраними изключения, общото състояние на околната среда в община Първомай, не само че не е пречка за развитието на ключовите стопански сектори, но е качествена, благоприятна предпоставка за тяхното развитие.

Проблемните аспекти на опазването на околната среда в община Първомай са:

- Замърсяване на водите. Ядрото на общината Първомай няма пречиствателна станция за отпадни води. В населените места отпадните води се заустват без пречистване директно в реките. Проблемът ще се реши с изграждането на ГПСОВ в Първомай и модулни пречиствателни станции в останалите селища.

- За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси.

- Замърсяване на атмосферата: само за града от автомобилния транспорт и прахово замърсяване от не почистени и неблагоустроени улици.

- Акустично натоварване на средата - отчита се в града основно от ЖП линията, квартал Дебър и с. Бяла река, през които преминава главен път Е80 - от автомобилния транспорт и към облекчаването му следва да се предвидят мероприятия в бъдещите териториални разработки.

- Радиационна обстановка - проведените изследвания не съдържат данни за наличие на радиоактивно замърсяване на почвите и водите.

- Замърсяване на почвите - локализирано е в района непосредствено тангиращ Е80 подложен на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта. По път Е80 преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт  с дизелова тяга. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като орен слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основния екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.

-     Третиране на отпадъците. Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите отпадъци. Основния дял - 71% се пада на битовите отпадъци, 23% на производствените, 4% на строителните и 2% -опасни. Събрани на територията на общината, те не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци.

 1.6. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

Населението на община Първомай възлиза на 30187 ж. към 31.ХІІ.2003 г., от които мъжете са 15111 (48,5%), а жените 15370 д. (51,5%). От данните е видно, че по броя на населението тя е една от средните общини, както в Пловдивска област 4,2 % от нейното население, така и от населението на страната 0,4%. Статистическите данни за общината показват общо намаление на броя на населението, което от 1990 год до 31.12.2006 г.  е намаляло с близо 6800 души, като близо половината от това намаление е реализирано след 2001 год. Населението на общинския център възлиза на 15017 ж. (включително и двата квартала Дебър и Любеново, което представлява 49,7% от това на общината. Селското население наброяващо 15170 ж. (почти половината е представено от 15 села). Причините за намаляване на населението на селищата са свързани основно с миграциите, особено емиграцията, която е резултат основно на свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията. Броят на населението по населени места - в селата е различен от 144 д. за най-малкото с. Поройна до 2689 д. за най-голямото с. Градина. Най-големите селища са разположени в 3 направления: с. Градина сред лявата речна тераса на р. Марица; селата Искра и Дълбок извор в подножието на Родопите, а Виница и Караджалово на Ж.П. линията от двете страни на гр. Първомай.

 Групи селища

 

І гр. 100 500 жители

Добри дол 152 ж., Поройна 144 ж., Православен 384 ж., всичко 3 села

ІІ гр. 501 1000 жители

Буково 513 ж., Драгойново 567 ж., Брягово 654 ж., Воден 630 ж., Татарево 732 ж., Езерово 839 ж., Бяла река 897 ж., Крушево 973 ж., всичко 8 села

ІІІ гр. 1001 1500 жители

Виница 1082, Караджалово 1434 д., всичко 2 села

ІV гр. - над 1500 жители

Дълбок Извор 1726, Искра 1754 ж., Градина 2689 ж., всичко 3 села

          С цел задържането на населението в селата и развитието на селските райони се налага групиране на селата по демографски потенциал и природни дадености с оглед формиране на районни центрове, като средища на по-високо ниво на обслужване и обвързване на по-малките села към тях.

Отрицателната динамика на населението е свързана и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се ясна тенденция към застаряване броят на лицата в под трудоспособна възраст намалява, увеличава се делът на трудоспособното и над трудоспособно население. Така през 1994 г. делът на под трудоспособното население е 21%, на трудоспособното 60%, а над трудоспособното 19%. Сега в делът в първата група в общината е 12%, във втората 57%, а в третата 31%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е резултат и на промените в равнищата на пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване.

Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:

-    13% под трудоспособно

-   63% трудоспособно и

-    24% над трудоспособно население

За селата, обаче същите тези показатели са значително влошени:

 -   11% под трудоспособно

 -   51% трудоспособно и

 -   38% над трудоспособно население.

От анализа на данните се вижда, че най-голям процент в групата под 7 г. имат селата, където преобладават турци и роми Буково 7%, Виница 6,9%, а най-малки в малките села Драгойново 1,2%, Добри дол 2,6%, Брягово 2,8%, Езерово 3,3%, при средно за страната 6,8%.

Това показва, че въпреки спонтанното заселване в селата през последните години, истинското състояние не може да се прикрие, а именно наблюдава се застаряване на населението, по-силно изразено в селата, особено в малките. Населението под, в и над трудоспособна възраст за по-дълъг период от време 1985, 1992 и 2001 г. (годините на преброяване) показва също тенденция на застаряване.

Образователното равнище на населението се развива в благоприятна посока. Наблюдава се абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образования. Преобладаващата част от високо образованите лица са в Първомай. С най-високо образование са заетите в административните и деловите учреждения, следвани от здравеопазването и образователните институции. В сферите на вторичния сектор преобладават хората със средно и средно-специално образование.В селата доминира делът на населението с основно и начално образование. Общо, образователното равнище на населението е близко до средното за страната (дължи се основно на градското население). Паралелно с това, както и в останалата част от страната тук се наблюдава увеличение на неграмотните.

Безработицата на територията на община Първомай е в зависимост от освободената работна ръка от трите икономически сектора в резултат на проведената приватизация. Към 30.09.2003 г. Равнището на безработицата за общината е 15,6%, докато за Пловдивска област е 11,4% и за страната 12,76%. Тази тенденция се запазва и в периода до края на 2006 г.

Броят на регистрираните безработни в Дирекция Бюро по труда - Първомай към 31 декември 2006 година е 1513, или с 2.58 на сто повече спрямо 30.11.2006г. /1475/. Сравнен със  същия период на 2005 година, броят на регистрираните безработните намялява с 2.13 на сто /1546 души/. Равнището на безработица в общината в края на месец декември е 12.05%, като се увеличава с 0.31 пункта спрямо предходния месец /11.74%/. В общата съвкупност на регистрираните безработни делът на жените е 54.40% /823/, което показва, че безработицата при тях е по-голяма, сравнена с тази при мъжете. Младежите до 29 години  са 322 и съставляват 21.28% от общия брой безработни в общината.

В квалификационната структура на регистрираните безработни с най-голям дял са неквалифицираните работници без специалност и професия 1007 лица /66.56%/, следвани от квалифицираните работници 293 лица /19.36%/ и  специалисти - 213 или /14.08%/. Сред безработните специалисти най-много са тези със специалности в областта на техниката и технологиите 65 лица /30.52%/, следвани от тези в селското стопанство - 57 лица /26.76%/, а най-малко са специалистите от услуги и транспорт 2 /0.94%/. От всички специалисти делът на тези с висше образование е 27.70% /59 души/.

Безработните с намалена работоспособност в Дирекция Бюро по труда Първомай съставляват 3.37% /51/ от общия брой регистрирани, майките с деца до 3 години са 2.05% /31/, самотните родители са 0.53% /8/, безработните от социални заведения - 0.20% /3/ през декември 2006 г.

Във възрастовата структура на безработните с най-голям дял са лицата над 55 г. 18.77% /284/ следвани от лицата на възраст 50 54 г. 12.76% /193/ и  най-малко са лицата до 19 г. 3.44% /52/, което показва, че безработицата при възрастните безработни лица е най - висока.

Новорегистрираните лица през м. декември 2006 г. са 81. Делът на младежите до 29г. е 32.10% или 26 лица. Жените заемат 48.15% или 39, безработните с висше образование са 4 или 4.94% и 3 лица с намалена работоспособност или 3.70%. Лицата, възстановили своята регистрация са 53, като 35 са жени, 15 са младежи до 29 години и 6 с висше образование.

Оценени по демографски потенциал, населените места в общината могат да се класифицират в групите:

А.     Ядро на общината - град Първомай с потенциал за нормално възпроизводство на населението, близък до средния за страната и с висок дял на трудоспособните контингенти и добро образователно равнище.

Б.     Зона на общината, обхващаща 16 населени места - села, разпределени, както следва:

 

Населени места

Брой

100 - 500

501-1000

1001-1500

1500-2000

над 2000

1

С. Брягово        

654

 

654

 

 

 

2

С. Буково         

513

 

513

 

 

 

3

С. Бяла река      

897

 

897

 

 

 

4

С. Виница         

1 082

 

 

1082

 

 

5

С. Воден          

630

 

630

 

 

 

6

С. Градина        

2 689

 

 

 

 

2689

7

С. Добри дол      

152

152

 

 

 

 

8

С. Драгойново     

567

 

567

 

 

 

9

С. Дълбок извор   

1 726

 

 

 

1726

 

10

С. Езерово        

839

 

839

 

 

 

11

С. Искра          

1 754

 

 

 

1754

 

12

С. Караджалово    

1 434

 

 

1434

 

 

13

С. Крушево        

973

 

973

 

 

 

14

С. Поройна        

144

144

 

 

 

 

15

С. Православен    

384

384

 

 

 

 

16

С. Татарево        

732

 

732

 

 

 

17

Град Първомай

15 017

 

 

 

 

15 017

 

Общо

30 187

680

5805

2516

3480

17 706

 2. АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ 

 

Техническата инфраструктура играе определяща роля за развитието на местната икономика и качеството на живот на хората. В същото време нейното поддържане и развитие е един от най-ресурсоемките дейности. В същото време тя е собственост или се стопанисва от различни държавни, частни или общински структури, което налага пълна координация на дейността им с цел нейното подобряване. Липсата на сериозни елементи и лошото състояние на наличната инфраструктура определят потребността от сериозни инвестиции в нея като предпоставка за развитие на интензивното земеделие в община Първомай.

 2.1. Транспортна инфраструктура

Едно от основните задължения на общината е да подсигури транспортните връзки на населението в общината с общинския и областен център Пловдив и съседните общини. В община Първомай това се осъществява с автобусен и железопътен транспорт- като масови превозни средства, както и с лек автомобилентранспорт по уличната и пътна мрежа на общината.

Дължината на уличната мрежа в общината е 462 км, от които:

-     асфалтови настилки      58 км

-     бетонови настилки        2.5 км

-     баластрени настилки    200.0 км

-     без настилки           180.0 км

-     176000 кв. м са направените тротоарни настилки. Положени са 88 км бордюри.

На територията на община Първомай има изградена IV-то класна пътна мрежа 110 км, чиято поддръжка е в компетенциите на общинското ръководство.

През общината минава жп линия №1 -  ЖП - коридор №10 ЮГОСЛАВИЯ ТУРЦИЯ (Ниш - София Пловдив- Истанбул).В момента гарата разполага с 4 коловоза. Товаро-разтоварната дейност се осъществява с амортизиран 5-тонен кран. Директна  ЖП-връзка с областния град Пловдив имат 3 населени места от общината  - Първомай, Караджалово и Виница (с население общо от 18 072 души, или 58% от населението на общината). Дългосрочните цели на БДЖ за подобряване на ж.п. участъка през община Първомай ще бъдат реализирани чрез проекта за електрификация на участъка Първомай - Димитровград.

Изводи:

          Пътната мрежа на територията на общината позволява добър достъп до всички населени места, но общинските пътища се нуждаят от сериозен ремонт и поддържане.

          Преминаването на два транспортни коридора през и в непосредствена близост до общината дават възможност за развитие на крайпътна бизнес зона.

          Макар и на малки разстояния помежду си, населените места в общината нямат непрекъснато осигурен междуселищен транспорт, което затруднява обслужването на населението.

 2.2. Хидромелиоративни съоръжения и напоителни системи, водоснабдяване и канализация

Водните ресурси в общината са в рамките на нормалните,но малкото количество валежи характерни за общината /средно-годишно 600 л/кв.м/ предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно - битовото водоснабдяване в някои населени места. Ценен воден ресурс са термоминералните моди в село Драгойново.

В 17-те населени места на общината има 7 556 домакинства. Всички селища са водоснабдени. Изградената водопроводна мрежа е 440 км с 23 сондажни кладенци и 3 модерни помпени станции. Над 80% от външната водопроводна мрежа обаче, е изпълнена с етернитови тръби и се нуждае от реконструкция. Изградената канализация в общината показва, че тя се намира под средното равнище за страната по обхванатите от канализация води. Тя покрива само 50% от гр.Първомай кварталите Дебър и Любеново нямат канализация Съществуващата канализационна мрежа е 93 км за битови нужди и 12 км отводнителна канализация.

В община Първомай няма изградено причиствателно съоръжение от градско значение  - ГПСОВ. Приоритетно място в строителните програми следва да заеме проектирането и строителството на Причиствателната станция за отпадни води. 

На територията на община Първомай има изградена канална мрежа за напояване от 125 км, с 18 бр. помпени станции.

Изводи:

          Община Първомай разполага с водоизточници с достатъчен капацитет.

          Докато за областта режимът на водоползване е сериозен проблем, по този критерий община Първомай е сред общините със сравнително устойчива система за снабдяване с питейна вода.

          За намаляване загубите и подобряване качеството на питейната вода на общината е наложителен  цялостен ремонт и подмяна на тръбопроводната мрежа. Необходимо е и допълнително изграждане на нови водопроводи.

          В селищата на общината липсва канализация. Необходимо е поетапно канализиране и изграждане на пречиствателна станция за Първомай и поетапно за съставните села.

 2.3. Телекомуникации и съобщителна мрежа

В общината работят 15 ПТС, които обслужват населението от цялата община. В момента икономическото състояние в страната е дало отражение върху пощенските услуги. Има сключени комисионни договори за услуги с НЕК, НОИ, Бюрото по труда и ОбССП. Развитие може да има в тази насока, тъй като ползваната в момента база и създадената организация имат възможност за поемане и извършване на такива услуги, стига други фирми и организации да се възползват от това.

С телефонни връзки разполагат към 80% от домакинствата в Общината. При 11 600 домакинства има 10 000 телефонни поста. Предвижда се разширяване на АТЦ в с. Крушево и с. Воден с по 100 поста.Всички извнобщински връзки се осъществяват с оптичен кабел, което води до по-добро качество и по-големи възможности.

Разширяването на мобилните телефони оператори значително подобри качеството на телефонните услуги, което ще наложи в общината да се оформи касово-диспечерски пункт.

 Изводи:

          Съвременните комуникационни технологии не са навлезли в общината в достатъчна степен.

          Отчитайки значението за развитието на бизнеса и добрите условия на живот на комуникационна мрежа, следва да се мисли за развитие на тези услуги както в посока разширяване кръга и подобряване качеството, въвеждането на нова техника и технологии, но и повишаване квалификацията на работещите в сферата и подобряване качеството на обслужване.

 2.4. Енергийна инфраструктура

Община Първомай разполага с добре изградена електроразпределителна и енергопреносна мрежа. Всички населени места са електрифицирани, осигурено е захранване както на населението, така и на бизнеса. Изградената мрежа за НН- Ниско напрежение е 420 км в общината. Има построени 78 ТП-Трафопоста. Електроенергийната система в общината е добре развита и оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещите консуматори и би стимулирало икономическото развитие.

Значителна част от съоръженията средно и ниско напрежение са в експлоатация повече от 20 години. Част от стълбовете и проводниковата мрежа е с изтекъл срок на годност. Съществуват проблеми в отделни селища и квартали с пад на напрежението над допустимите норми, произтичащо от дълги мрежи с малки сечения и недостатъчен брой трафопостове. От 1999 година започна изграждането на подземна кабелна мрежа за НН-напрежение в централната част на града е дължина 5.5 км.

В сравнение с другите енергоносители природният газ дава икономии в размер на най-малко 30%, което ще рефлектира върху готовият продукт на всички отрали представени в общината. До 2000 година изградената газопроводна мрежа е 13 000 м в т.ч. стомана 8 730 и PE-HD /полиетилен висока плътност/ 4 270 м.

-      Газификацията на промишления сектор е 95% -   7 обекта

-      Газификацията на обществения сектор е  85% - 12 обекта

-      Газификация на битовия сектор - 8 домакинства.

Вложените инвестиции от "Овергаз Инк" АД София до 2006 г. са $ 1 900 000. В периода до 2010 година "Овергаз Инк" АД ще инвестира в газопреносната мрежа и съоръженията в Общината $ 2 000 000. Ще бъдат газифицирани новопоявилите се предприятия в частния промишлен и обществен сектор. Стратегията на общината като съдружник на "Газоснабдяване Първомай" е да се акцентира газификацията в битовия сектор, да бъдат изградени газопроводни мрежи и съоръжения не само на територията на гр. Първомай, но и в кв. Дебър, кв. Любеново, с. Крушево и с. Градина, с което ще се постигне голям енерго-екологичен и социален ефект. Предвижда се газифициране на читалище "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Първомай.

3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ                

3.1. Основни тенденции и перспективи в развитието на международния пазар на биологични селскостопански стоки през периода 2000-2005 г.

            Биологичното земеделие води началото си от първите години на 20 век с прилагането на различни алтернативни методи на земеделското производство, главно в Австрия, Швейцария и Германия. Днес биологичното земеделие се практикува в приблизително 100 страни по света и земеделските площи под биологично управление постоянно нарастват. През 90-те години на 20 век е отбелязан много бърз растеж в сектора. През 1985 г. делът на сертифицираното биологично производство е по-малък  от 0,1% от общата използвана обработваема площ. До края на 2002 г. този дял нараства до 3,3% от общата обработваема площ и 2,3% от стопанствата.

            Съгласно проучване на немската Фондация за екология и земеделие (SOEL) от 2004 г. повече от 24 млн. ха земя се управлява биологично в целия свят. Голяма част от биологичното производство е локализирано в Австралия 10 млн. ха земя и 2 000 земеделски стопанства, Аржентина почти 3 млн. ха земя, и Италия почти 1,2 млн. ха земя. В страните от Латинска Америка под биологично управление са 100 000 ха земя и 150 000 земеделски стопанства, в Европа повече от 5,5 млн. ха земя и 170 000 земеделски стопанства. В Азия (Япония) състоянието на биологичното земеделие е 880 000 ха земя, кореспондиращи на 61 000 земеделски стопанства, и в Африка (Египет) 320 000 ха земя и 71 000 земеделски стопанства.

            Националните и международните пазарни възможности за биологични продукти все още не са напълно определени. Делът на реализираната биологична продукция на вътрешния пазар е около 70% за страни с развито биологична земеделие (Великобритания, Германия). Над 90% от произвежданата сертифицирана биологична продукция в България се изнася главно за западноевропейските държави.

            Според Организацията за икономическо сътрудничество и  развитие биологичният сектор в началото на 21 век е като цяло най-бързо нарастващият земеделски сектор с около 15-30% годишно въпреки много ниската си база. В Европейския съюз биологичното земеделия възлиза средно на около 2% от стойността на общия земеделски продукт.

            През 1999 г. Съветът на Европа прие биологичното производство в своята стратегия по екологична интеграция и устойчиво развитие в Общата селскостопанска политика. Основните предложения на Европейската комисия в областта на биологичните храни и земеделие от 2004 г. са:

-         информационно направлявано развитие на пазара за биологични храни;

-         осигуряване на по-ефективна обществена подкрепа за биологичното производство;

-         подобряване и налагане на стандартите на Общността за биологично производство и изискванията за внос и инспекция.

 3.2. Водещи приоритети и проблеми в развитието на земеделието в Република България през периода 2000-2005 г.

Република България има благоприятен климат и добри традиции в производството на селскостопанска продукция. Същевременно селското стопанство се характеризира с ниска ефективност.  Делът на аграрния сектор в общата брутна добавена стойност постоянно намалява и достига 10 % за 2005 г., а относителният дял на заетите в селското стопанство остава висок - приблизително една четвърт от заетите. Съотношението Брутна добавена стойност/Брутна продукция в сектора остава относително ниско, което е индикатор за все още незавършилото преструктуриране. Основен проблем е ниската пазарна ориентираност на голяма част от земеделските стопанства и изостаналата материално-техническа база. Българският селскостопански сектор се характеризира с наличието на два вида земеделски стопанства: професионални, произвеждащи основно за пазара, и дребни (полупазарни), които произвеждат главно за собствена консумация и продават незначителна част от продукцията си на пазара. Стопанствата от първата група се стремят да повишат своята конкурентноспособност, като активно търсят финансови ресурси, за да могат да изпълнят високите изисквания на ЕС по отношение стандартите за безопасност на храните, качеството на продукцията и опазването на околната среда. Стопанствата от втората група почти не инвестират, защото не разполагат със собствени финансови ресурси и трудно получават банкови заеми.

Друг сериозен проблем на аграрния сектор е ниското ниво на специализация на стопанствата, което води до ниска ефективност, слабо равнище на прилагане на нови технологии и ниска конкурентноспособност. Значим проблем е силната раздробеност на земеделските имоти. Разпокъсаността на земята създава пречки за развитието на модерно и ефективно земеделие.

България е страна, която се нарежда сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Земите и горите от горския фонд на България съхраняват 80% от защитените растения и над 60% от застрашените от изчезване видове в страната. Българските гори осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд. м3  ресурс от чиста питейна вода и имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата. Също така имат редица защитни функции като почвозащитни, противоерозионни, водоохранни. След реституцията на земеделските земи и горските територии в равнините и полупланинските райони се наблюдава силно намаление на залесената площ, което е резултат от недостатъчните инвестиции за залесяване, отглеждане и поддържане на полезащитните пояси.

Сериозен проблем пред българското земеделие е неефективното и неустойчиво използване на природните ресурси. Необратими деградационни процеси в България са водната и ветровата ерозия на почвата, почвеното изолиране (запечатване) следствие на нарастване на дела на населените места и транспортната инфраструктура, наличието на големи площи необработваеми земи.

Инфраструктурата в селските райони като цяло има добро покритие, но е значително остаряла. Инфраструктурите потребности се различават значително в зависимост от вида и размера на населените места, като разликите между общинските центрове и околните села са особено големи. В общинските центрове пътната мрежа, уличното осветление, водоснабдяването, канализацията, системите за събиране на твърди битови отпадъци, а на места дори централно отопление са развити сравнително добре, докато достъпът до такава инфраструктура в селата липсва или е ограничен. Основните проблеми са свързани със системите за канализация и събирането на отпадъци, които в 70% от селските райони липсват. В допълнение, голяма част от общините разполагат с ограничен финансов ресурс, което не позволява подновяването и поддръжката на съществуващата инфраструктура.

Заетостта в селското стопанство е основен източник на доходи за селските райони. Приблизително 78% от заетите в сферата на земеделието работят в селските райони. Същевременно областите, в които заетостта в селското стопанство е висока се характеризират и с високо равнище на безработица. Ограничената неселскостопанска дейност е причина за липса на алтернативни източници на доходи.

За преодоляване на проблемите в развитието на земеделието в България през периода 2000-2005 г. водещите приоритети са:

-         изграждане на ефективен пазар на земя;

-         повишаване възможностите на земеделските производители за достъп до финансиране на дейността им;

-         развитие на селските райони чрез агроекологични програми.

 3.3. Място на отрасъл Земеделие в Националната стратегия и Националния план за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Плана за регионално развитие на Южен централен регион за планиране за периода 2007-2013 г. и в Стратегията за регионално развитие на Пловдивска област за периода 2007-2013 г.

Земеделието и развитието на селските райони са ключови приоритети и области на стратегически инвестиции в националната стратегия за развитие на България. Съгласно новите регламенти на ЕС, тези приоритети са предмет Националния план за развитие на Р България за периода 2007-2013г. и Националния стратегически план за развитие на селските райони (НСПРСР) за периода 2007-2013 г.

      Стратегическите цели, залегнали в НСПРСР за периода 2007-2013г., са:

1.      Развитие на конкурентно селско и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор;

2.      Опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони;

3.      Насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони.

    Първата цел ще бъде постигната чрез подпомагане на производства добавящи стойност към земеделските продукти и чрез трансфер на иновации в малки и средни предприятия, подобряване на качеството и развитието на човешкия потенциал.

Българското земеделие и хранително преработвателна промишленост трябва да работят в условията на нарастваща конкуренция на вътрешния пазар. Същевременно ще са необходими съществени усилия, за да се подпомогнат земеделските стопани в процеса на адаптиране на производството им към строгите хигиенни, ветеринарни и екологични изисквания на европейското законодателство, както и развитието на производства добавящи стойност към първичните селскостопански продукти.

Инвестициите в земеделски стопанства ще е една от приоритетните сфери. Обект на подпомагане ще са средните по размер стопанства, които произвеждат основно за пазара. Подкрепата за полупазарните стопанства ще бъде насочена към тези, които имат в шанс в резултат на подкрепата да увеличат пазарния си потенциал. Подкрепата за полупазарните стопанства ще бъде комбинирана с подкрепа за сдружаване.

Добавянето на стойност към земеделските продукти от страна на земеделските производители ще се постигне чрез затваряне на производствения цикъл. България има традиции в производството на редица храни, с които е позната на европейския пазар. За да се гарантира успешното развитие на хранително преработвателната промишленост е необходимо усилията да са насочени към изграждането на иновативни средни и малки предприятия, както и към обновяването на материалнотехническата база на съществуващите предприятия от преработвателния сектор. Приоритет ще бъде и насърчаването на процеса на коопериране между земеделските производители, преработватели на земеделски продукти и научни институти. Това ще доведе до разработването на нови продукти и въвеждането на нови технологии в селското стопанство и преработвателния сектор.

Втората цел е свързана с развитието на селскостопански методи, целящи опазване и съхранение на околната среда.

Опазване на природните богатства ще се постигне чрез подкрепа на устойчиво управление на земята и горите, на биоразнообразието и земеделието и местата по НАТУРА 2000. Всички дейности са в съответствие с националната политика  за опазване на околната среда и международните ангажименти, поети от страната в областта на  опазване на околната среда.

Интегрираните агроекологични дейности и в частност биологичното земеделие  могат да доведат до стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и предотвратяване на процеса на изоставяне на земите. Билогичното производство е начин на производство, целящ опазване на природните ресурси, при който се използват методи, щадящи околната среда.

Третата цел e насочена към развитие на селските райони. Целта е да се насърчат възможностите за заетост и да се подобри качеството на живот в селските райони. Това ще се постигне чрез създаване на възможности за алтернативна заетост и диверсифициране на икономически дейности, развитие на основните услуги за селското население и изграждане на необходимата инфраструктура. Разнообразяването на икономическите дейности се възприема като възможност за повишаване на доходите и подобряване на условията за живот в селските райони.

          Планираните инвестиции за подобряване на инфраструктурата в селските райони ще подобри качеството на живот, ще създаде условия за тяхното развитие и ще осигури подходяща бизнес среда. Усилията ще се концентрират върху подобряването качеството на съществуващата инфраструктура и изграждането на липсващата, както и развитието на основни услуги в селските райони.

Постигането на целите, които са заложени в политиката за развитие на селските райони не би било възможно без активността на хората, без създаването на капацитет на място, информирането и обучението им за формулиране и изпълнение на стратегии за местно развитие. Насърчаването на диалога и сътрудничество между различните действащи лица в развитието на селските райони е важна стъпка по засилване на гражданското общество на местно ниво и изграждане на работещи партньорства. За тази цел през първите три години от изключително значение за България е да се акцентира върху дейностите за формулиране на умения за  разработване на местни стратегии за развитие, както и за създаване и укрепване на местни инициативни групи.

            Основен приоритет в Регионалния план за развитие на Южен Централен район за планиране за периода 2007-2013 г. е развитие на икономика, основана на местни ресурси. Основна област в рамките на този приоритет е развитието на модерно селско стопанство и горско стопанство. Мерките, предвидени в Плана, са:

-         разработване и внедряване на модерни програми за управление;

-         изграждане на аграрни структури от европейски тип;

-         стимулиране на екологично селско стопанство (селскостопанска и рибна продукция).

Развитието на конкурентно селско и горско стопанство е предпоставка за развитието на прерабователната промишленост хранително-вкусова и дървообработваща промишленост, както и за развитието на устойчиви форми на туризъм.

В Регионалния план за развитие на Южен Централен район за планиране са определени специфичните цели на развитието на изостаналите селски райони, какъвто е община Първомай:

-         диверсификация на структурата на икономиката и намаляване зависимостта на селското стопанство;

-         създаване на алтернативни източници на доходи и заетост;

-         съхраняване на природното и културното наследство;

-         подобряване на демографската структура и среда за обитаване.

В Стратегията за развитие на област Пловдив за периода 2005-2015 г. основен приоритет е развитие на конкурентноспособно селско и горско стопанство и подобряване условията на труд и живот в селските райони. Специфичните цели в рамките на този приоритет са:

-         подпомагане на фермерите да се приспособяват към нарастващите изисквания на стандартите, базирани на европейското законодателство;

-         подпомагане създаването на организации на производители и насърчаване производство на традиционни за областта земеделски култури;

-         развитие на професионално обучение в сферата на селското стопанство;

-         модернизиране на стопанствата и стимулиране на кооперирането за внедряване на нови технологии и продукти;

-         стимулиране използването на пустеещи земи;

-         реконструкция и разширяване на хидромелиоративния фонд;

-         насърчаване и ускорено развитие на лозарството и винопроизводството;

-         подобряване и развитие на инфраструктура, свързана с развитието и адаптацията на земеделието и горите;

-         подкрепяне на производители на биологични и екологично чисти продукти по съвременни технологии, както и насърчаване производството на алтернативни земеделски култури;

-         възстановяване и развитие на селата, осигуряване на основните услуги за икономиката и населението в селските райони;

-         опазване и възстановяване на селското наследство.

4. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ

 

4.1. Място на отрасъл земеделие в местната икономика на община Първомай

Община Първомай заема скромно място в икономиката на Пловдивска област с 6.6% от БВП. Стопанският сектор на община Първомай се характеризира все още с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на водещи отрасли и общото физическо изхабяване на дълготрайните материални активи оборудване, сгради и инфраструктурна съоръженост. Като цяло, налице е липса на съвременно оборудвани с индустриална инфраструктура пространства, което води до ниска конкурентноспособност при привличането на местни и чужди инвеститори. По данни на Териториалното статистическо бюро, в края на 2006 год., в отраслите на икономиката са реализирани 73.8 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 4279 лица.

Стопанските субекти в общината са общо 714, от които:

-     502 - 70% в третичния сектор

-     160 23% във вторичния, и

-     47 стопански единици 7% в първичния сектор.

Разпределението по сфери на икономиката е следното: 340 стопански единици са в сферата на търговията, следвани от хотелиерството и ресторантьорството 76. На трето място са отраслите на материално-техническото снабдяване, транспорта и съобщенията  с 56 стопански единици, следвани от текстилните и шивашки предприятия - 40, преработващи фирми от хранително-вкусовия отрасъл 39 и др.

В общата икономическа дейност на община Първомай, първичният сектор на селското и горското стопанство заема следния относителен дял:

-     6.6% от общия брой стопански единици

-     13.4% от бруто произведената продукция

-     11.4% от общите приходи

-     10.4% от заетите лица

-     8% от средствата за възнаграждения

-     5.84% от дълготрайните материални активи

Пазарът на земя в община Първомай не е много развит. За разлика от други райони на страната, където и двете страни са пасивни, тук предлагането надвишава търсенето. Сделки стават за малки имоти, почти винаги с намерение за смяна на предназначението. Високите очаквания са основна причина собствениците все още да се въздържат от сделки.

 

4.2. Анализ на състоянието и тенденциите в развитието на земеделието в община Първомай

В сектора са обособени 47 стопански единици, реализирали за 2006 год. нетни приходи от продажби от 8.2 млн.лв., формирани от селско стопанското производство, при 8.4 млн.лв. разходи с 340 заети. Тук следва да се отбележи, че реалният брой на заетите в селското стопанство е многократно (вероятно десетократно) по-голям. Проблема е в липсата на регистрация на реалния брой селскостопанските производители. Това е и една от причините за нереално ниския брой заети в данните, предоставени от статистиката.

Трябва да се отбележи, че част от активното население живее на село, обработва дворовете и малки парчета земя, така че то се явява скрити трудови ресурси, които на този етап не са обхванати. Следователно, може да се приеме, че до 50% от недостига на активно население за обвързване на баланса на трудовите ресурси може да се търси от селския скрит ресурс и да се разчита на него.

В структурата на селското стопанство основното производство е земеделието, при значителен дял на производството на зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед) формиращи около 35% от приходите, следвани от тютюнопроизводството около 20%, животновъдството и др. През последните години се наблюдава развитие и разширение на традиционните за района трайни насаждения.

При 394 хил.дка земеделска земя, 381 хил.дка (96.7%) е стопанисваната земя, което е един много висок показател, сравнен с областта и страната. От нея 310 хил.дка (81.6%) се падат на нивите, 10 хил- дка (3.35%) на трайните насаждения (с тенденция към разширяване), 70 хил.дка са мери и пасища (предпоставка за развитието на животновъдството).

Районът е земеделски и подходящ за развитие на интензивно селско стопанство. Проблем, както за цялата страна е надробеността на земеделските площи, което е пречка за интензивното им използване. В посока на преодоляването му са действията на земеделските кооперации в общината, както и изявеният интерес от страна на по-едри арендатори, чието присъствие в община Първомай вече е осезателно.

Животновъдството се развива основно от индивидуални собственици на животни и може да се отнесе към т.н. дребното животновъдство в индивидуални стопанства. То покрива преобладаващия дял в статистическите количества. На територията на общината има само няколко малко по-големи животновъдни и птицевъдни ферми. Въпреки това общината е на първо место в областта по производството на краве мляко. Тук се произвеждат 23 мл.л. краве мляко годишно, което е близо 19% от произведеното в цялата Пловдивска област.  

Проблем за местното селско стопанство е все още незатворения цикъл на добив-преработка-пласмент. Независимо, че първичния сектор има скромен дял в общинската икономика, този сектор е важен източник на доходи на населението извън ядрото на общината град Първомай. От друга страна местното земеделие е все още недостатъчно използвана предпоставка за разгръщане на част от промишлената функция на общината особено по отношение на мляко и месо-преработването, преработката на тютюн и др. Имайки предвид, че добивите от декар са показател, характеризиращ ефективността на земеделието, изводите които могат да се направят от годишните резултати за периода 2000-2006 г. показват изоставане на сектора в сравнение с региона. Това налага извода, че земеделието в община Първомай има екстензивен характер и следва да се инвестира в качествени семена и посадъчен материал, въвеждането на съвременни технологии за отглеждане и високопроизводителна техника. Особено следва да се насърчава създаването на нови масиви и интензивното отглеждане на лозя и овощия, за които условията в района са особено подходящи, носят добри и сигурни приходи и осигуряват значителна заетост за нискоквалифицираната работна ръка в общината. Отглеждането на култивирани билки е една почти неизползвана ниша в земеделието на общината, за която също има добри почвено-климатични условия. Израз на този потенциал е стартиралият през 2006 г. проект за отглеждането на култивирани билки на Бизнес център Първомай.

През последните 1-2 години животновъдството получи известно развитие чрез създаване на малки семейни ферми, преди всичко за отглеждане на крави. Наблюдава се и увеличаване интереса на частните стопани към овцевъдството. Сериозен проблем представлява остарелият сграден фонд с неотговарящи на съвременните изисквания условия за отглеждане на животните. Това води до влошена хигиена и качество на произвежданата продукция и намалява продуктивността. Така през периода 1999 2006 г. се наблюдава трайна тенденция към намаляване броя на основните видове животни, отглеждани в община Първомай. За да се постигнат нивата в броя на животните от началото на деветдесетте години на ХХ век, е необходимо да се оказва сериозна подкрепа на фермерите от района чрез предоставяне на съвети, техническа помощ и финансови ресурси за инвестиции. Местоположението на община Първомай благоприятства развитието на пчеларството в района. Разположението й предполага и възможност за производство на екологично чисти пчелни продукти. За неговото развитие следва да се търсят възможности за подкрепа на селскостопанските производители чрез различни финансови схеми, консултации и обучение. Значителна подкрепа на местните земеделски производители оказва успешно развиващия се с подкрепата на ПРООН - Програмата на ООН за развитие Бизнес център Първомай.

Възможностите, които дава близостта на областния център с функциониращите в него аграрни университети, е друго направление, което не се използва пълноценно от селскостопанските производители в общината. В същото време не се използват достатъчно и възможностите за осигуряване на специалисти за селското стопанство и на специализираните професионални гимназии. Учелбните заведения, обаче, следва да се разглеждат не само като източник на обучени кадри за селското стопанство и възможности за квалификация на работещите в сектора, но и на специалисти, които да консултират, както и да внедряват в производството нови технологии.

Насърчаване на съществуващите и стимулиране създаването на нови семейни ферми с неголям брой животни, но отговарящи на всички изисквания и съвременно оборудване, осигуряваща висока производителност, е една от посоките, в които следва да се развива животновъдството в общината. Липсата на сериозни замърсители на околната среда и териториалното разположение на общината предлагат възможности и за развитие на екологично чисто производство. Съществува трайна тенденция за намаляване заетостта в селското стопанство. Въпреки това, с въвеждането на нови технологии за в земеделието и животновъдството и високопроизводителна техника, се очаква производителността на труда в отрасъла да се повиши и да компенсира тази тенденция.

 Основни изводи от анализа на степента на развитие на земеделието в община Първомай

Важен двигател на растежа към настоящия момент се очертава секторът на селското стопанство, както и пълноценното използване на наличните на територията на общината природни ресурси. Използването на благоприятния потенциал се затруднява от наследена неефективна стопанска инфраструктура. Оборудването в по-голямата си част е морално и физически остаряло и това води до производството на неконкурентна селскостопанска продукция и ниска производителност на труда. Нерационална капиталова структура на част от стопанските субекти в отрасъла, създаваща в определени моменти значителни ликвидни проблеми. Предприемаческа активност в селското стопанство понастоящем е ограничена. Не достигат инвестиции. Ограничени са възможности на стопанските единици за достъп до ресурси за финансиране и самофинансиране на традиционни и разработване на нови производства/услуги в областта на земеделието и рибовъдството. Община Първомай трябва да изгради работещ механизъм за активна конкуренция и привличане на чужди инвеститори за развитие на интезивно земеделие и повишваване на производителността на труда. Необходими са бързи мерки за пълноценно използване на всички налични местни ресурси -  материални, човешки и природни, за да се насърчи и гарантира устойчиво развитие на земеделие и рибовъдство, които отговарят на европейските изисквания  В случай на интензивно и динамично развитие на земеделието, секторът  ще бъде изправен пред затруднения в набирането на качествен, квалифициран и дисциплиниран персонал Такива човешки ресурси към момента са в недостиг на местния пазар на труда, което е пречка за развитието на бизнеса. 

 5. Ситуационен (SWOT) анализ на ИНТЕНЗИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

    В Община Първомай

Анализът на силните и слаби страни, възможностите и заплахите за устойчивото развитите на интензивно земеделие и рибовъдство в община Първомай са направени на базата на събраната информация и изводите, изведени от цялостния социално-икономически анализ. SWOT анализът дава възможност отчитайки специфичните особености и ресурси на общината, да се направи анализ на вътрешната и външна среда и да се идентифицират силните и слабите й страни, както и възможностите и заплахите за бъдещото развитие на сектора, произтичащи от собствените му характеристики и заобикалящата среда.

Анализът е общ, а не по сфери, което дава възможност да се определят най-критичните характеристики на сектора земеделие и рибовъдство във всички сфери, имащи роля за бъдещото устойчиво развитие на тази приоритетен за общината отрасъл, без да се навлиза в детайли. Това е основа и за последващото правилно извеждане на приоритетите и специфичните цели за постигане на набелязаните от местната общност характеристики на сектора земеделие и рибовъдство, които общността би желала да постигне.

Оценката на развитието на местната икономика е основана на специфичното прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT- анализа към проблемите на оценката на регионалното развитие. Този анализ включва взаимообвързана оценка на вътрешните за даден регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за региона възможности (Opportunities) и заплахи (Threats). Този анализ се прилага все повече в планирането на секторното и регионалното развитие. Значението му се подсилва от факта, че той се смята за задължителен елемент на плановете, свързани с ползването на структурните и предприсъединителните фондове и инструменти на ЕС. Основен принцип на SWOT- анализа е разделяне на обекта на анализ (в случая Община Първомай) от средата, в която функционира този обект (в случая това са околните общини от Пловдивска област, както и други съседни региони). Целта на този анализ е да се оцени кои направления на развитие на местната икономика са най-ефективни, в кои може да се постигне най-добър успех и хармонично развитие, чрез използване на силните си страни и благоприятните възможности на външната среда, както и чрез преодоляване или намаляване на действието на слабите страни и външните заплахи.

Позитивните вътрешни условия, по които местната икономика има предимства, представляват нейните силни страни. Оценката на положителните страни на конкретното направление на развитие или на общината като цяло се прави по следната таблица:

Оценка на състоянието

Слабо

Задоволително

Добро

Много добро

Отлично

Стойност в точки

 От 0

 до 2

От 2,01

до 4

От 4,01

до 6

От 6,01

до 8

От 8,01

до 10

Противоположни на положителните страни са слабите страни, т.е. негативните вътрешни особености и условия, които затрудняват развитието на местната икономика. Слабите страни се оценяват по следната скала:

 

 

 

 

 

 

Оценка на влиянието на слабите страни

Слабо

Средно

Значително

Силно

Много силно

Стойност в точки

От 0

до 2

От 2,01

До 4

От 4,01

до 6

От 6,01

до 8

От 8,01

до 10

Възможностите на външната среда включват благоприятните настоящи или бъдещи условия в обкръжаващата среда. Оценката на възможностите на околната среда при извършването на SWOT анализа се извършва на база на следната таблица:

Оценка на възможностите

Слаби

Задоволителни

Добри

Много добри

Отлични

Стойност в точки

 От 0

До 2

От 2,01

до 4

От 4,01

 до 6

От 6,01

до 8

От 8,01

до 10

Негативните тенденции в обкръжаващата среда предопределят заплахите за развитие на общинската икономика. Приета е следната скала за оценка на съществуващите заплахи:

Оценка на съществу-ващите заплахи

Слаби

Средни

Значителни

Големи

Много големи

Стойност в точки

От 0

до 2

От 2,01

до 4

От 4,01

до 6

От 6,01

до 8

От 8,01

до 10

 Резултатите от SWOT-анализа позволяват по-точно формулиране на приоритетите и целите за развитие на индустрията, както и периодична оценка на позицията и предприемане на мерки за коригиране на състоянието. Между  елементите на този анализ има отделни полезни взаимовръзки, които разкриват потенциала или проблемите, които стоят на преден план за разрешаване. SWOT-анализът на общинската икономика е представен в количествен и графичен вид чрез даване на оценки на отделните фактори и разполагането им върху координатна система. По абсцисата от ляво на дясно се разполагат силните и слабите страни, докато по ординатата отгоре надолу са възможностите и заплахите. В резултат на оценката на четирите фактора се очертават четири основни ситуации със съответните им препоръчителни стратегии.

SWOT анализ на земеделието на община Първомай

 

Тегло

Точки

Оценка

Силни страни

1

 

7.5

1.  Изградени земеделски стопанства с трайни традиции във важни подотрасли на селското стопанство.

0.30

8

2.4

2.  Наличие на квалифицирана работна ръка за традиционни селскостопански производства и на местни учебни заведения за подготовка на кадри за земеделието.

0.25

7

1.75

3.  Наличие на осигуреност с относително развита аграрна техническа инфраструктура пътища, напоителни системи, електро- и газоснабдяване, комуникации

0.25

7

1,75

4.  Поява на конкурентоспособни малки и средни местни предприятия, занимаващи се с аграрно производство

0.20

8

1,6

 

 

 

 

Слаби страни

1

 

5.85

1.  Загубени чуждестранни пазари за важни местни аграрни и преработени продукти.

0.3

7

2.1

2.  Незавършен процес на комасация на земята

0.25

6

1.5

3.  Нерешени проблеми за прилагане на интензивно земеделие особено по отношение на селскостопанската техника, напояването, торенето и други.

0.15

5

0.75

4.  Лошо състояние на довеждащата инженерна инфраструктура особено по отношение на полски пътища, водоснабдяване, канализация, управление на ТБО и пречистване на отпадните води

0.15

6

0.9

5.  Лош маркетинг на местната селскостопанска продукция.

0.15

4

0.6

 

 

 

 

Възможности

1

 

7.55

1.  Привличане на инвеститори и на фондове на Европейския съюз за изграждане на Евро Агро Център за предоставяне на аграрни услуги.

0.2

7

1.4

2.  Използване на инвестиционен финансов ресурс от различни програми, фондове и банки за ускорено модернизиране на аграрното производство в общината.

0.15

8

1.2

3.  Активен маркетинг и завоюване на нови пазари за аграрното производство в общината включително и чрез износ.

0.1

7

0.6

4.  Повишаване на иновативността, техонологическото равнище, конкурентоспособността и ефективността на земеделието и на индустриалното производство на храни

0.15

7

1.05

5.  Непосредствена близост до Пловдив, Хасково, Стара Загора и Димитровград - като важни центрове на консумацията на земеделски стоки

0.1

8

0.8

6.  Създаване на конкурентоспособни местни клъстери - сдружения на производителите по аграрни браншове

0.15

8

1.2

7.  Обучение и повишаване на квалификацията на персонала на аграрните производства в общината

0.15

8

1.2

 

 

 

 

Заплахи

1

 

6.15

1.  Отказ на достъп до финансиране

0.35

6

2.1

2.  Нарастване на конкуренцията

0.35

6

2.1

3.  Невъзможност за осъществяване на конкурентоспособно производство и загуба на съществуващи пазари.

0.3

6.5

1.95

Основният извод от SWOT-анализа на земеделието в Община Първомай може да бъде формулиран по следния начин: На основата на преобладаващите силни страни и възможности е целесъобразно да се предприемат мерки за ускорено развитие на местното земеделие чрез активно използване на европейските форми за публична подкрепа включително на общинско равнище, за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните промишлени и земеделски предприятия. Важно място в тези усилия следва да заемат действията по разработване на Проект за изграждане на Евро Агро Център с оглед привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз; за рационалното използване на материалния и трудов ресурс на общината за насърчаване на конкурентоспособните местни малки и средни предприятия и на земеделските стопани с оглед покриване на европейските трудови и екологични норми спрямо промишленото и селскостопанското производство и осигуряване на възможности за ефективен маркетинг на земеделската продукция на външните и на вътрешния пазар. Огромен потенциал крие развитието на биологично сертифицирано и екологично чисто производство на селскостопански продукти и храни.

    ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ                                                          

 Изведените в Стратегията за развитие на интензивно земеделие в община Първомай за периода 2007 2013 г. приоритети, специфични цели, мерки и дейности за реализирането им са идентифицирани на базата на направените по-горе социално-икономически и SWOT анализ. Те са съобразени със стратегическите цели и приоритети Плана за регионално развитие на община Първомай, на Националната стратегия за регионално развитие, както и с рамките, определени от Областната стратегия за развитие за същия период. Реализацията им ще допринесе за постигане на такова развитие на интензивното земеделие, каквото тя си е поставила като своя цел в изведената визия.

Превръщането на община Първомай в община на младите хора с висок жизнен стандарт ще се постигне чрез непрекъстнато намаляване на вътрешнообщинските различия. При разработването на настоящия планов документ са отчетени и фактори, свързани със специфичните характеристики на община Първомай и повишената конкуренция след приемането на България в Европейския съюз. В предвидените мерки и дейности за реализация на стратегическите приоритети и специфични цели на плана се търси диверсифициране на стопанската дейност чрез насърчаване на алтернативни стопански дейности и възможности за допълваща заетост.

 2.1. Визия за развитие на интензивното земеделие в община Първомай                                                       

ВИЗИЯ:

ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ ЕВРОПЕЙСКИ АГРАРЕН ЦЕНТЪР С ЕКОЛОГИЧНО СЪОБРАЗЕНО И БИОЛОГИЧНО СЕРТИФИЦИРАНО ИНТЕНЗИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ, С КОНКУРЕНТОСПОСОБНА МЕСТНА ХРАНИТЕЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ, С АТРАКТИВЕН СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ ОСНОВАН НА СЪХРАНЕНАТА ПРИРОДНА СРЕДА И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО, С БОГАТ КУЛТУРЕН ЖИВОТ И ДОБЪР ЖИЗНЕН СТАНДАРТ ЗА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ

Инвестициите в човешките ресурси са от най-голямо значение за устойчивото развитие на интензивно, екологосъобразно и в растяща степен биологично сертифицирано земеделие и рибовъдство в община Първомай. Подобряването на инфраструктурата, мобилизирането и пълноценното използване на местните ресурси ще създаде условия за намаляване на вътрешнообщинските различия и задържането на младите хора в общината. За постигане набелязаните във визията цели на общността са изведени следните

 2.2. Приоритети и специфични цели и мерки за развитието на интензивното земеделие и рибовъдство в община Първомай в периода 2007 2013 г

 Приоритет 1: Развитие и повишаване конкурентноспособността на местното земеделие

Постигането на ръст в интензивното земеделие е задължително условие за цялостното развитие на община Първомай. То ще доведе до повишаване на заетостта и покупателната способност на гражданите, повишаване приходите на общината и възможност за подобряване жизнената среда, а от там и до общо повишаване качеството на живот и привлекателността на общината за младите хора и инвеститорите. Така ще се създадат условия за последващо развитие на икономиката и на общността. Значителен напредък в интензивното земеделие може да се постигне преди всичко чрез въвеждането на нова техника и технологии и  инвестиции в човешките ресурси, чрез насърчаване на преработването на селскостопанските суровини от местната хранителна промишленост, под запазаната марка Произведено в Първомай. Това би създало условия за развитие на аграрния бизнес и би повишило неговата конкурентоспособност.

 Специфична цел 1: Утвърждаване на интензивното и конкурентоспособно селско стопанство като водещ отрасъл на общинската икономика

С преструктурирането на местната икономика в началото на деветдесетте години, независимо от появата на множество частни фирми - преди всичко в сферата на търговията, селското стопанство зае още по-сериозно място в нея. Природните условия, благоприятстващи развитието на този отрасъл в комбинация с възможностите за научно обслужване и подготовката на специалисти, които предоставя близостта на Пловдив, предполагат бъдещото му интензивно развитие като водещ отрасъл в местната икономика. За осигуряването на необходимите предпоставки за развитието на интензивно и конкурентоспособно земеделие в община Първомай е необходимо реализирането на комплекс от целенасочени публични мерки в негова подкрепа.

 Мярка 1:  Възстановяване на съществуващи и създаване на нови масиви от трайни насаждения

Почвено-климатичните условия в района на община Първомай са изключително благоприятни за отглеждане на трайни насаждения. Това са предимно лозята и овощните насаждения. Необходимо е да се стъпи на традициите и опита в тяхно отглеждане и да се търси възстановяване на съществуващите и създаване на нови масиви от трайни насаждения. Това дава възможност както за по-високи доходи от производството на селскостопанска продукция поради спецификата на културите, така и за заетост на голяма част от работната сила без образование и специална квалификация. Целесъобразно е в сътрудничество с утвърдените в община Първомай винарни, които произвеждат и бутилират вина от собствени лозови масиви - Загрей АД, с. Татарево и Интелект 21 АД, с. Искра да се окаже своевременна подкрепа на заинтересованите инвеститори във възстановяването на трайни лозови насаждения. Създаването на разсадник за посадъчен материал за овощарството е важна стъпка в процеса на развитие на овощарството в общината.

 Мярка 2:  Развитие на екологично чисто земеделие

Липсата на замърсители в района дава възможност за развитие на производство на екологично чисти селскостопански продукти, което се търси все повече на Европейския пазар. Следва да се насърчава отглеждането на гъби, плодове и зеленчуци, както и организиране събирането на диворастящи и отглеждането на култивирани билки. Съществен принос за реализирането на тази мярка ще има създаването на Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие с функции да съдейства и за сертифицирането на биологични и екопродукти на общинското растениевъдство и животновъдство в сътрудничество с успешно развиващия се Бизнес център Първомай.

 Мярка 3:  Модернизиране на хидромелиоративните съоръжения в общината за развитие на поливното земеделие

Поради специфичното местоположение на голяма част от обработваемите земи в общината, възможностите за модернизиране и развитие на поливното земеделие са големи. Възстановяването на поливните системи в землищата на населените места, корекциите на реката  и възстановяването на подпорни стени и бентове по река Марица ще дадат възможност за покриване на големи площи с гравитачно поливане.

 Мярка 4: Развитие на животновъдството

През плановия период ще се насърчава развитието на животновъдството в община Първомай.  Предвижда се реконструкция и привеждане в съответствие с изискванията на ЕС на съществуващите ферми, както и изграждане на съвременни семейни и по-големи ферми за отглеждане  на овце и крави. Развитието на животновъдството следва да се осъществява и чрез постепенната замяна на стадата с племенни животни. В тази връзка е уместно в сътрудничество с утвърдените в община Първомай производители на мляко и млечни произведения Шипка 99 ООД, Бор чвор ООД и други да бъде разработен План за действия по изграждане на съвременни млекосъбирателни пунктове в селищата на общината и по затварянето на цикъла млечно животновъдство-млякосъбиране-производство на конкурентоспособни млечни произведения на територията на община Първомай. Аналогичен План за действия следва да се изготви и в областта на месодобива и месопреработването.

Мярка 5: Развитие на рибовъдството

Съществуващият потенциал за развитие на рибовъдството в община Първомай свързан основно с наличието на подходящи за развъждането на различни видове риба язовири, следва да се използва целенасочено и пълноценно и да се насърчи развитието на този сектор чрез местни проекти по Оперативната програма за съдействие на рибовъдството в България на Европейския съюз. Обновяването и изграждане на нови бази следва да се основава на въвеждането на нови технологии за рибовъдното производство и на пълното превеждане в съответствие с високите санитарно-хигиенни изисквания на Европейския съюз в този сектор.

 Специфична цел 2. Повишаване конкурентоспособността на  земеделието и на дейностите в селските райони

В условията на засилващата се конкуренция и усъвършенстване на технологиите, единствената възможност за успешно посрещане предизвикателствата на пазара е развитието на производството на основата на знанието, привличане на инвестиции, използване на местните ресурси и успешен маркетинг.

 Мярка 1. Въвеждане на съвременна техника и нови технологии в селското стопанство

Въвеждането на нови технологии и закупуването и използването на нова техника в селското стопанство е задължително условие за повишаване конкурентноспособността на местната икономика и отговаряне на Европейските стандарти, които ще бъдат въведени задължително след приемането на България в ЕС. То, обаче, изисква големи инвестиции. Ето защо със съдействието на община Първомай трябва да бъдат своевременно въведени националните финансови схеми за подкрепа на бизнеса и насърчаване иновационния подход в аграрния сектор.

 Мярка 2. Насърчаване на инвестициите в интензивно земеделие чрез административна подкрепа на инвеститорите

Административните процедури и пречки са сериозен проблем за инвеститорите. Изграждането на система за подкрепа на инвеститорите в общината при преминаването през всички задължителни процедури може да се превърне в конкурентно предимство пред други общини. Предоставянето на навременна и актуална информация, консултации и подкрепа при търсене и наемане на работна ръка, квалификация на персонала и други са от съществено значение за всеки инвеститор.

 Мярка 3. Развитие на селския туризъм като алтернативна форма на заетост

Природните дадености, културно-историческото наследство, традиции и занаяти, както и местоположението на общината благоприятстват за развитието на алтернативни туристически форми, което може да се превърне от възможност за допълваща заетост и доходи, в основен бизнес за отделни семейства. В инвестиционния модел на община Първомай особено в разработената Стратегия за развитието на туризма в Община Първомай са взети под внимание следните основни варианти:

1.      Изграждане на бизнес зона за обслужване на пътнико потока, преминаващ по главен път София-Пловдив-Свиленград;

2.      Създаване на бази за спортен риболов и къмпингов туризъм;

3.      Развитие на мрежа от домове в селата, приемащи гости и формиращи конкурентоспособен селски туризъм;

4.      Възстановяване на местните традиции и занаяти;

5.      Туристически дейности в района на родопската яка, включително изграждане на екопътеки и наблюдение на редки растителни и животински видове;

6.      Използване културно-историческите паметници като важна туристическа атракция.

  Приоритет 2.  Подобряване на инфраструктура за развитието на интензивното земеделие и туризма

      Подобряването и развитието на общинската инфраструктура е важно условие за развитието на общината. То оказва силно влияние както за развитието на бизнеса, така и за подобряване жизнената среда и намаляване различията с големите градски центрове, привличащи младите хора с предоставяните по-добри условия. В същото време инвестирането в инфраструктурата на селата ще намали и вътрешно общинските различия.

 Специфична цел 1. Повишаване достъпността до всички селища и места за отдих

Общинската пътна мрежа следва да се ремонтира и разшири в следните направления:

Мярка 1. Изграждане на  нови пътища

Предвидените тук дейности следва да обезпечат пътната инфраструктура за развитие на туризма. Те ще осигурят достъп до места за отдих и археологически паметници.

 Приоритет 3. Развитие на човешките ресурси и задържане на младите хора

За постигане икономически растеж и задържането на младите е необходимо решителното подобряване на социалната инфраструктура на общината. Инвестира се в образованието и ученето през целия живот като условие за трудова реализация, осигуряването на добри здравни и социални грижи, както и развитието на духовната сфера, което води до подобряване на средата и развитие на цялата общност.

 Специфична цел 1. Подобряване на достъпа до образование и повишаване на неговото качество и прякото му ориентиране към нуждите на трудовия пазар

Едно от най-важните задължения на Общината съгласно чл. 36 от ЗНП е осигуряване на задължително училищно обучение до 16-годишна възраст. В този връзка е целесъобразно усилията за подобряване на достъпа до образование, за повишаване на неговото качество и за прякото му ориентиране към нуждите на трудовия пазар да се концентрират в следните основни насоки:

        Осигуряване на възможности за постоянно повишаване на квалификацията на учители и ръководни кадри в местното образование;

 Специфична цел 2. Развитие на културата като част от туристическата привлекателност на общината

Мярка 1. Съхраняване на културните традиции

Съхраняване и развитие на културните традиции и автентичния фолклор като възможност за духовно обогатяване на хората и възможен елемент от единен туристически продукт.

Мярка 2. Ремонт и оборудване на читалищни помещения

Основен ремонт на читалищните сгради и подновяване на оборудването им както в селата, така в читалището в град Първомай.

Мярка 3. Читалищни дейности

Осигуряване техника и оборудване за осъществяване на читалищни дейности и развитие на нови, създаване на етнографски музей към читалището.

Мярка 4. Довършване на археологическите разкопки в района на с. Драгойна и маркетинг на обекта

Превръщане на археологическите находки в района на с. Драгойна в туристическа атракция, при активен туристически маркетинг на обекта.

 Специфична цел 3. Подобряване на реда и сигурността в града и селата

Мярка 1. Превенция и борба с престъпността

Възпитателна работа с младите хора за превенция на наркоманията и младежката престъпност, борба с престъпността, охрана на общинската, државна, кооперативна и частна собственост, включително селскостопанската продукция с участие на гражданите.

Мярка 2. Предотвратяване на бедствия и аварии

Осигуряване на необходимото оборудване и техника за гарантиране противопожарната защита на населението; почистване на дерета и реки на територията на община Първомай, превенция и борба с ерозия на почвата и свлачища.

       ЧАСТ ТРЕТА. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И РИБОВЪДСТВО В ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ                                                   

 

3.1. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Първомай и на инвеститори от частния сектор в сферата на интензивното земеделие

 3.1.1. Създаване на общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай

Проектът за изграждане на съвременен Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Първомай и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Първомай и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на съвременен Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай включват наличие на местни заинтересувани малки и средни земеделски производители; удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Първомай; наличие на свободни общински поземлени имоти и действената общинска администрация. Община Първомай има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие в град Първомай и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие ПЪРВОМАЙ, а именно:

1. Общинският център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие ПЪРВОМАЙ ще осигури на местни малки и средни земеделски производители и предприемачи атрактивни като качество и цени информация и услуги за реализиране на ефективни инвестиции в биологичното и интензивното земеделие и за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие ПЪРВОМАЙ ще заемат производителите на хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; производства с пряка екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства и за безопасност на храните и други подобни предприемачески инициативи.

 3.1.2. Създаване на общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай - АгроЦентър-Първомай

Проектът за изграждане на съвременен Общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Първомай и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Първомай и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен Общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на съвременен Общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай включват наличие на местни заинтересувани малки и средни земеделски производители; удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Първомай и действената общинска администрация. Община Първомай има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен Общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Общински център за предоставяне на агротехнически услуги в град Първомай и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия Общински център за предоставяне на агротехнически услуги ПЪРВОМАЙ, а именно:

1. Общинският център за предоставяне на агротехнически услуги ще осигури на местни малки и средни земеделски производители и предприемачи атрактивни като качество и цени агротехнически услуги селскостопанска механизация; растителна защита; наторяване и други за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Общински център за насърчаване на инвестициите в биологичното и интензивното земеделие ПЪРВОМАЙ ще заемат както местните малки и средни земеделски производители, така и привлечени от атрактивните условия инвеститори в агросектора.

 3.1.3. Учредяване на Местна инициативна група в Община Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз

Проектът за Учредяване на Местна инициативна група в Община Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Първомай и група потенциални частни инвеститори се предвижда да бъде реализиран в сътрудничество с успешно развиващия се с подкрепата на Министрество на труда и социалната политика и ПРООН - Програмата на ООН за развитие Бизнес център Първомай. Проектът включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Първомай и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за Учредяване на Местна инициативна група в Община Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз.

Основните благоприятни предпоставки за Учредяване на Местна инициативна група в Община Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз включват наличие на местни заинтересувани малки и средни земеделски производители; благоприятните природни и агротехнически условия, удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Първомай и действената общинска администрация. Община Първомай има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез предоставяне за ползване на подходящи имоти от Местната инициативна група в Община Първомай по Програма Лидер+ на Европейския съюз.

  3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в Община Първомай 

Министерският съвет на Република България прие през юли 2006 г. национална Стратегия за финансова децентрализация за периода 2006-2015. Финансовата самостоятелност поставя нови изисквания към общините, свързани с необходимостта от активно търсене на инвестиционни ресурси и прилагане на съвременните подходи и методи на финансов мениджмънт. Това налага проучване на възможните източници и оценка на техните положителни страни и недостатъци. На тази основа следва да се определи оптималната капиталова структура на всяка инвестиция с отчитане на нейното отражение върху финансовото състояние на общината.

            Възможните източници на ресурси за финансиране на инвестиционни проекти на общинa Първомай са в четири групи:

            - финансово подпомагане от ЕС;

            - финансиране с кредити;

            - финансиране от Централния бюджет;

            - финансиране чрез публично-частно партньорство.

3.2.1. Финансово подпомагане от ЕС

            Европейската комисия публикува решението си за общия финансов пакет за България, който предвижда отпускане на повече от 4.7 млрд. евро за периода 2007г. 2009 г. Финансовата рамка за структурни дейности за България за периода 2007 г. 2013 г. е 6.853 млрд.евро, от които за  сближаване се отпускат общо 4,391 млрд.евро /от ЕФРР 3,205 млрд,евро и от ЕСФ 1,186 млрд.евро/ и за  Европейско териториално сътрудничество се отпускат 2,462 млрд.евро /2,283 млрд.евро от Кохезионния фонд и 179 млн.евро от ЕФРР/. Ще бъдат финансирани проекти за развитие и заетост, опазване на околната среда и транспорт и община Първомай може да кандидатства със свои проекти за финансиране от тези източници.

Оперативна програма Околна среда Управляващ орган МОСВ

Общият ресурс от ЕФ по ОП Околна среда е 1,466 млрд.евро./Републиканският бюджет осигурява още 334 млн.евро по линия на съ-финансирането/. Общината може да търси финансиране от тази програма за изграждане на необходимата инфраструктура за събиране, пречистване и отвеждане на отпадните води, а така също за третиране на отпадъци. Средства се отпускат за  закриване на нерегламентирани сметища и стари замърсявания с отпадъци и възстановяване на замърсени терени; опазване и възстановяване на биологичното разнообразие; информационни и мониторингови системи за сектор Околна среда. Бенефициенти могат да бъдат общини, регионални асоциации, В и К дружества и други.

Оперативна програма Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013. Управляващ орган МИЕ

Общият ресурс от ЕФ по ОП Развитие на конкурентоспособността на българската икономика е 988 млн.евро. /Републиканският бюджет осигурява още 174 млн.евро по линия на съ-финансирането/  Община Първомай и местният бизнес могат да търсят финансиране по тази програма на инвестиционни проекти за технологично развитие и модернизация.

Оперативна програма Регионално развитие Управляващ орган МРРБ

Общият ресурс от ЕФ по ОП Регионално развитие е 1,361 млрд.евро./Републиканският бюджет осигурява още 240 млн.евро по линия на съ-финансирането/ Програмата има за цел да мобилизира и оползотвори регионалните и местните възможности и ресурси. Бенефициенти могат да бъдат общини, асоциации на общини, неправителствени организации в партньорство с местната власт, общински фирми и други. Община Първомай попада в списъка на общините, отговарящи на критериите за финансиране по Приоритетна ос 4 Създаване на регионални и местни мрежи; сътрудничество и изграждане на капацитет. Проекти за изграждане на инфраструктурите на община Първомай са подходящи за финансиране по тази програма, която осигурява около една трета от общото финансиране от ЕС в периода 2007-2013 г.

            Община Първомай може да бъде пряк ползвател на средства по следните оперативни програми:

-         Регионално развитие;

-         Развитие на човешките ресурси;

-         Околна среда;

-         Административен капацитет;

-         ІІ стълб на ОСП Развитие на селските райони.

Схемата на превеждане на средствата по проекта се описва в договора по проекта. Паричните потоци, които възникват в процеса на осъществяването на инвестиционните проекти, финансирани по оперативните програми са двупосочни:

Бенефициентът получава:

-         авансово плащане в размер до 20% от стойността на проекта предварителен финансов ресурс, целящ улесняване на финансовото изпълнение на проекта;

-         междинни плащания на база на действително извършени допустими разходи, верифицирани от УО по оперативната програма /или междинното звено / Те могат да бъдат неограничен брой, като изискването е да са били определени в договора между бенефициента и УО;

-         окончателно плащане /Окончателното плащане е равно на Общия верифициран разход минус Междинните плащания минус Авансовото плащане/

Бенефициентът плаща на изпълнителите / Избрани по Закона за обществените поръчки/ по фактурите за извършена работа или услуги, след което подава искане за отпускане на средства. Искането / с отчета и доказването на инвестиционния разход/ преминава през четири равнища /Междинно звено, УО на ОП, Сертифициращ орган и Европейска комисия/, след което се отпуска от ЕК междинното или крайното плащане. Отпуснатото плащане отива в Националния фонд, който го превежда на Междинното звено за изплащане на сумите на бенефициента.

            Анализът на паричните потоци показва, че бенефициентът община Първомай, се нуждае от собствен ресурс или друг гъвкав източник за финасиране за :

            - предпроектното проучване, изготвяне на технико-икономическото задание и разработването на инвестиционния проект /до представянето му за одобрение по ОП/;

- извършване на плащанията на изпълнителите /до получаване на плащанията по ОП/.

3.2.2. Финансиране с кредити

Финансирането с кредити на проекти на община Първомай е възможно, но трябва да се вземат предвид ограниченията, регламентирани в Закона за общинския дълг. Източниците за обслужването на дълга са: собствени приходи и общата изравнителна субсидия по чл.34 ал.1 т.3 от Закона за общинските бюджети. Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

Финансиране чрез банкови инвестиционни кредити

Присъединяването на България към ЕС предизвика  увеличаване на предлагането на интересни и атрактивни банкови продукти. Голяма част от тях са обвързани с финансирането, което може да се получи от Европейските фондове. Това означава, че банковите кредити следва да бъдат включени в схемите за финансиране на инвестиционни проекти, одобрени за финансиране по съответните оперативни програми. Ролята на инвестиционните банкови кредити се свежда до осъществяването на мостово финансиране до получаването на плащанията от безвъзмездната помощ. Особено интересни в това отношение са :

-         Кредитите за насърчаване на икономическото сътрудничество между Япония и България /Насърчителна банка/- за инвестиции с доставка  на оборудване и услуги от Япония ;

-         Инвестиционни кредити по линия на кредитното улеснение от Германската агенция за развитие KFW / HVB Банк Биохим/;

-         Инвестиционни кредити по специални програми за внос /Първа инвестиционна банка/

-         Кредитите по Програма за микрокредитиране, съвместно с Гаранционен фонд на Министерството на труда и социалната политика / HVB Банк Биохим/;

-         Инвестиционни кредити /ДЗИ банк/;

-         Кредитите по продукт Евростандарт /Насърчителна банка/;

-         Кредитите по продукт Дългосрочно кредитиране /Насърчителна банка/;

-         Кредитите по продукт Повишаване на конкурентоспособността на българското производство /Насърчителна банка/;

-         Инвестиционни и оборотни кредити /Райфайзен банк/;

-         Бърз кредит /Райфайзен банк/;

-         Кредити за земеделско производство /ДЗИ банк/;

-         Кредити за финансиране на земеделието /Насърчителна банка/;

-         Агрокредити /Райфайзен банк/;

-         Кредити за Публично частни партньорства /Насърчителна банка/;

-         и други.

Банките предоставят привлекателни условия по кредитите, в т.ч. сравнително дълъг срок ; гратисен период за плащания по погашения на главницата, който достига до 3 години; лихвени проценти по договаряне; удобни за клиента погасителни планове и др.

Инвестиционните банкови кредити са подходящ източник за финансиране на инвестиционните проекти на община Първомай, когато се включат в схемата за мостово финансиране. Трябва да се вземе предвид, обаче, че лихвите по кредитите не са в групата на допустимите разходи при отпускането на финансова помощ от Европейските фондове. Това означава, че лихвите ще бъдат за сметка на собствени ресурси на бенефициента.

Финансиране чрез общински облигационни заеми

       Предимства на евентуален публичния облигационен заем като източник за финансиране на общински инвестиционни проекти са:

-         срокът на заема е дълъг и е подходящ за финансиране на инвестиционни проекти с дълъг срок на откупуване;

-         лихвените проценти /купонните проценти/ по облигационните заеми обикновено са по-ниски от лихвените проценти по банковите инвестиционни кредити ;

-         облигационният заем може да бъде необезпечен;

-         публичните облигационни заеми позволяват гъвкаво управление на общинския дълг;

Общинският облигационен заем е възможен, но в конкретния случай неподходящ източник за финансиране на инвестиционните проекти на общината, ако тя самостоятелно емитира облигации. Възможно е, обаче, емитентът да бъде сдружение на общини, които по този начин ще обединят своите ресурси и ще си поделят риска по заема. Публичният облигационен заем предполага предварително получаване на кредитен рейтинг и добро финансово състояние на общината.

 3.2.3. Финансиране и съ-финансиране от Републиканския бюджет

Средствата, определени по Държавния бюджет 2007 г. за финансиране на инвестиционни проекти на общината са крайно ограничени / Субсидия за капиталови разходи за община Първомай - общо 105,6 хил.лв, от които за изграждане и основен ремонт на местни общински пътища 54,2 хил.лв/. Този източник е неподходящ за финансиране на големи инвестиции поради ограничения размер на предвидените ресурси. Републиканският бюджет, обаче, се явява източник за съ-финансиране по линия на безвъзмездното финансиране от Европейските фондове. За периода 2007 2009 година е одобрено участие на бюджета в размер на 15% . В ОП, за които община Първомай може да кандидатства с проекти за отпускане на финансова помощ, участието на РБ е както следва:

- По ОП Околна среда участието на Републиканския бюджет е 334 млн. евро;

- По ОП Регионално развитие участието на Републиканския бюджет е 240 млн.евро;

- По ОП Развитие на конкурентоспособността на българската икономика участието на Републиканския бюджет е 174 млн.евро.

 3.2.4. Финансиране чрез публично частно партньорство /ПЧП/

Публично-частното партньорство е подходящо за изпълнението на проект или предоставянето на услуги, които традиционно се предлагат от публичния сектор. 

Предимства на ПЧП:

-         не носи финансов риск, какъвто риск носят банковите и облигационните кредити;

-         осигурява се финансиране на значителни по размер инвестиционни разходи;

-         разпределение на инвестиционния риск;

-         конкретно фиксиране на отговорностите;

-         позволява оптимизиране на разположението на паричните потоци във времето.

Община Първомай може да използва един от следните модели на публично-частно партньорство:

Първи модел Публичната организация, която е собственик, оператор и финансира проекта, възлага на частна организация проектирането и строителството. По същество това е традиционният начин за възлагане на обществени поръчки в публичния сектор;

Втори модел Изграждане Експлоатация - Трансфер /ИЕТ/- Публичната организация, която е собственик и финансира проекта, възлага на частна организация проектирането, строителството и функциите на оператор;

Трети модел Концесия за Проектиране Изграждане Финансиране -  Експлоатация /ПИФЕ/. Осъществява се в съответствие с изискванията на Закона за концесиите. Публичната организация, която е собственик сключва договор за концесия с частен концесионер, който сключва договор с частни организации за проектиране, изграждане и експлоатация.

Четвърти модел Изграждане Собственост Експлоатация /ИСЕ/ Създава се публично-частно дружество, което проектира, изгражда и експлоатира инвестиционния обект.

В конкретния случай първият и вторият модел на ПЧП не са подходящи за община Първомай, защото те не решават проблема, свързан с недостига от финансови ресурси и ограниченията по ЗОД. Третият модел е трудно приложим и по-малко ефективен. Най- подходящ е четвъртият модел. Той позволява и широко използване на възможностите за получаване на финансова подкрепа по линия на структурните и кохезионния фонд.

Изборът на подходящи източници за финансиране зависи от вида на проекта, инвестиционния период, размера на необходимия ресурс и разположението на инвестиционните парични потоци във времето. Необходимите  финансови ресурси следва да осигурят финансирането от началото на разработването на инвестиционния проект до неговото приключване в края на инвестиционния период:

            І за подготовка на инвестиционния процес : кадастрални и устройствени планове; проектно- проучвателни работи; отчуждителни процедури; процедури за промяна на предназначението на терените; анализи; експертни проучвания; ОВОС; изготвяне на проектните предложения в стандартни апликационни форми. Инвестиционните разходи се извършват преди представянето на инвестиционните проекти за одобрение от компетентните органи. Тези разходи са в размер между 7% и 12% от общата стойност на проекта.

            ЕФРР ОП Регионално развитие ще покриват до 7% от общата стойност на проекта, предназначени за покриване на посочените разходи срещу представянето на фактури и други разходооправдателни документи.

            ІІ- Ресурс за гарантиране на необходимите парични потоци, осигуряващ ритмичното и ефективно изпълнение на дейностите по осъществяване на инвестицията, за допълващо финансиране в процеса на изпълнение на проектите съ-финансиране на част от разходите; разходи за ДДС; /навременно осигуряване на паричните потоци мостово финансиране/ - между 70%-80% от стойността на проекта. Ресурсът е необходим за времето до получаването на плащанията по ОП на всеки етап на осъществяване на инвестицията.

Детайлното проучване на разположението на инвестиционните парични потоци във времето показва, че е необходимо намирането на гъвкав финансов източник, който да се използва съгласно финансовите изисквания и правила за усвояването на средствата от Европейските фондове.

Един от възможните източници, наред с банковите кредити и облигационните заеми е Фондът за подкрепа на местните органи за управление ФЛАГ. Учредители на фонда са Българската държава; Световната банка /WB/, Европейската инвестиционна банка /EIB/; Европейската банка за възстановяване и развитие /EBRD/; Немската банка за развитие /KfW/. Българската държава осигурява част от необходимия ресурс и предоставя държавна гаранция. Фондът  осъществява възмездно финансиране на следните дейности: подготвителни дейности; дейности по изпълнението на инвестиционните проекти; част от стойността на проектите 15%; разходи за ДДС 20%; мостово финансиране.

-      предварително финансиране;

-         дългосрочно финансиране за разходите за съ-финансиране и разходите за ДДС

-         краткосрочно финансиране мостово финансиране

Фондът  подпомага подготвянето и изпълнението на проекти, финансирани от Европейските фондове.

Анализът на възможните източници за финансиране на инвестиционни проекти на община Първомай показва, че най-подходящо е публично-частното партньорство или създаване на асоциация със съседни общини и финансиране по оперативни програми Регионално развитие; Околна среда и Развитие на конкурентоспособността на българската икономика.

Същевременно е целесъобразно да се получат кредити :

1. от Фонда за подкрепа на местните органи за управление ФЛАГ:

-         за предварително финансиране- за разработването и оценката на финансовата ефективност и риска на инвестиционния проект;

-         дългосрочно финансиране за част от разходите за съ-финансиране и разходите за  ДДС;

-         мостово финансиране.

2. от Търговски банки за времето до получаването на финансовите потоци  по ОП /междинните и окончателното плащане/. Особено подходящи са преференциалните продукти за инвестиционни проекти, финансирани от ОП.

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ                  

 Организацията на изпълнението на секторната стратегия за развитие на интензивно земеделие и рибовъдство в община Първомай включва последователност от действия, свързани с:

        Ресурсното осигуряване и разпределяне на средствата при реализацията на мерките;

        Функционалната, институционалната и териториалната организация на действията по изпълнение на мерките, програмите и проектите на секторната стратегия за развитие на индустрията;

        Оперативното управление и координацията между участниците в процеса на реализация;

        Мониторингът (наблюдението), оценката и контролът на изпълнението по отношение на целите, действията, ресурсите и резултатите;

        Актуализацията и усъвършенстването на самия стратегически документ, и

        Осигуряването на публичност и прозрачност на самия процес на разработване, приемане и реализация на секторната стратегия за развитие на индустрията, което пряко се свързва със засилване демократичността в управлението.

Всички тези съставни етапи на реализацията следва да бъдат програмно, ресурсово, кадрово и организационно осигурени.

Важен въпрос по отношение на разработването и прилагането на общинската секторната стратегия за развитие на интензивно земеделие и рибовъдстводство в община Първомай е взаимодействието между местната власт и всички партньори в процеса на местното развитие.

Както всички общини, така и община Първомай трябва да разчита на собствения си капацитет и ресурси за финансиране подготовката на проекти и тяхното съфинансиране. От една страна, това означава при съставянето на годишните бюджети да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна, това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Първомай, за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, например:

        Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на общините да емитира дълг - процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;

        Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари;

        Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.); с действието се цели стимулиране на състезателния характер при привличането на инвеститори от общините.

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти.

За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съ-финансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства, предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие, трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент, участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съ-финансирани проекти с крайни бенефициенти - МСП.

Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват път към частно съ-финансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

Наложително е да се приложат мерки за повишаване на програмния и проектен капацитет на общината, доколкото достъпът до тези финансови източници трябва да зависи от нейната действителна способност да представят ефективни и конкурентни проекти. Местните участници трябва да осъзнаят, че успешното включване в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорства.